Аз съм от този вид писатели, от тази група, която счита, че всеки човешки живот е един хубав роман, стига да можеш да го напишеш ти или някой друг да ти опише живота. Това каза пред БТА писателят Ванцети Василев по повод издаването на новата му книга „Всичко е джаз“. Тази вечер авторът се срещна с читатели в шатрата на издателска къща „Знаци“, на „Алеята на книгата“ в София.
Василев е роден в град Радомир през 1945 г. Разказва, че е син на „неблагонадеждни“ – майка му и баща му са анархисти. През 1988 г. емигрира в Италия, а на следващата година се установява в Ню Йорк, където живее и до днес.
За „Всичко е джаз“ казва, че това е третата част от трилогия, която първоначално не е била замислена като такава. Първата книга – „Семената на страха“, разказва за живота му в България. Втората, „Влаковете на Рим“, е за емиграцията му в Италия. „Това е третата част – за една част от живота ми, началото в Америка“, каза той. Добави, че вече работи по продължение, за което има подготвени две глави.
За живота в Америка споделя, че е много суров и представлява голяма борба, „но ако никога не се отказваш, винаги успяваш в нещо“. Според него в момента страната е на кръстопът – витае усещане за несигурност дали американската мечта все още е жива, но той самият смята, че тя не е загинала. По думите му до края на годината ще стане ясно дали демокрацията в страната е спасена, или погубена.
На въпрос защо е избрал точно това заглавие за книгата си, Василев тръгва от цитат на Луис Армстронг, с който започва и самата книга: „Какво е джаз? Ей, човече, ако питаш, няма да разбереш“.
„Защо я кръстих така? Не мога да Ви кажа, никога няма да го разберете“, каза той. Допълни, че когато избягал в Америка, вече бил готов джаз фен: „Обичах джаз музиката и попаднах в родината на джаза”.
Обяснението за заглавието минава и през етимологията на самата дума „джаз“. Едно от значенията ѝ е „хаос“, а човекът се стреми да го подреди, каза Василев. Оттук стига до друго определение за джаза – на Дюк Елингтън, според когото „джазът е свободният изказ на индивида“.
Именно това е и моят свободен изказ, обобщи авторът. В Америка никой не го е питал какво иска и какво търси там. Желанията и свободният ми избор бяха зачитани, допълни той. Решението да кръсти книгата „Всичко е джаз“ обобщи с това, че за него самият живот е джаз.
Василев се запознава и с българския джаз пианист и композитор Милчо Левиев, който му изпраща книга с думите: „Ванцети, четох ти първата книга, пращам ти една. Ако можеш така да пишеш като него“. Самата корица също е свързана с българския музикант. Неин автор е съпругата на писателя – Бисера Виденова, която също присъстваше на срещата. Тя представя нощен Манхатън по залез в импресионистичен стил, върху който е поставена и партитура на Милчо Левиев – мелодията Bulgarian Bulge, в превод „Българско шкембе“, записана на дългосвирещата плоча на Дон Елис – Tears of Joy. По думите му самият Левиев е обяснил на общ приятел, че в случая bulge не бива да се превежда буквално като „изпъкналост“, а по-скоро означава „шкембенце“.
Василев разказа и за участието си в ежегодната инициатива „Шекспир в парка“, в Сентрал парк, Ню Йорк. Част от мероприятието включва държавен или градски служител да открие някоя от постановките по драма на Шекспир в парка, споделя Василев. Самият той е бил градски служител. След селекция и уъркшоп, той бил одобрен да открие представления на „Ромео и Жулиета“ – избран именно заради една лична история на конфликт между християнска и мюсюлманска среда, която решил да разкаже, и организаторите преценили като паралел с враждата между Монтеки и Капулети. Едно от неговите участия съвпада със запис за обществената телевизия Пи Би Ес, който предстои да бъде излъчен в Ню Йорк на 13 ноември, каза Василев.
