Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органичен начин. Това заяви на среща с читатели във Враца Явор Сидеров, преводач на българското издание на „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу. Изданието бе представено в Регионалната библиотека „Христо Ботев“.
От познаването на българската общност в Солун, през осъзнаването за националната мобилизация на българите, до това, което те са постигнали като реформа след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров.
Той прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че „за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага.“
Според Сидеров реформите, които Мустафа Кемал Ататюрк прави – всяка поотделно, са страшно трудни, а взети заедно изглеждат напълно невъзможни, но е факт, че той ги прокарва. „При това без проливане на кръв. По време на неговото властване смяната на азбуката, смяната на облеклото, ограничаването на исляма са огромни реформи, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е убит нито един имам. В Република Турция въвеждат гласуването за жени преди Франция и Швейцария“, каза пред публиката във Враца преводачът на книгата.
Първото представяне на книгата на български език беше в началото на ноември т.г. в София. Оттогава до момента изданието е представена в 19 града в цялата страна. Първият тираж на книгата е продаден, информира Явор Сидеров.
Художникът, създал корицата, е Фикрет Окан, който е възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“. Роден в Момчилград, днес той твори в село Габарево, Казанлък. „Видях картината при него и веднага я запазихме за корицата“, каза при представянето Явор Сидеров.
Книгата е написана на английски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси. Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса.
Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България.
