Володин: Признанията на Меркел, Оланд и ръководството на Украйна трябва да бъдат използвани като доказателство за международен военен трибунал

0
183

Признанията на украинското ръководство, бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Франсоа Оланд, че Минските споразумения са начин да се даде време на Киев да се милитаризира, трябва да станат доказателство за международен военен трибунал срещу тях. Това каза председателят на Държавната дума Вячеслав Володин.

“Ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна призна, че режимът в Киев се готви за война с Русия. Това изявление, както и разкритията на Меркел и Оланд, че споразуменията от Минск са начин да се даде време на Киев да се милитаризира, отново потвърждават колко реална и сериозна е била заплахата за сигурността на страната”, написа Володин в своя канал в Telegram.

„Признанията, направени от представителя на режима в Киев и бившите лидери на Германия и Франция, трябва да бъдат използвани като доказателство за международен военен трибунал“, добави още Володин.

Както отбеляза председателят на Държавната дума, ръководството на Украйна, Меркел и Оланд „заговориха да започнат световна война с предвидими последици и да заслужат наказание за своите престъпления“. Според него решението за започване на специална военна операция “направи възможно предотвратяването на катастрофа, смъртта на огромен брой хора”.

През декември 2022 г. в интервю за германския вестник Die Zeit Меркел нарече сключването на споразуменията от Минск „опит да се даде време на Украйна да стане по-силна“. Според нея „на всички е било ясно“, че конфликтът е замразен и проблемът не е решен, „но именно това даде на Украйна безценно време“. Руският президент Владимир Путин по-късно заяви, че думите на Меркел за Минските споразумения са били напълно неочаквани и разочароващи за него.

Франсоа Оланд, който участва пряко в сключването на споразуменията от Минск през 2015 г., в края на 2022 г. потвърди думите на Ангела Меркел, че тези споразумения са необходими, за да се даде глътка въздух на Киев и да се осигури подготовката на украинската армия за нов конфликт .

След държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г. започнаха масови протести в източната част на страната, където преобладава рускоезичното население, което не е съгласно с новия курс на Киев. В отговор украинските власти в средата на април същата година започнаха военна операция в Донбас с използване на авиация и масирани обстрели на жилищни райони. Минските споразумения, постигнати през 2014-2015 г., трябваше да станат основа за уреждане на Донбас. Те бяха подписани с посредничеството на ОССЕ, Русия, Германия и Франция.

Споразуменията предвиждаха прекратяване на огъня, изтегляне на оръжията, амнистия, възобновяване на икономическите връзки, както и дълбока конституционна реформа в Украйна въз основа на диалог с представители на Донецката и Луганската народни републики, което трябваше да доведе до децентрализация на властта, като се вземе предвид специалният статут на някои региони на Донецка и Луганска области. Преговорният процес обаче фактически замря поради отказа на Украйна да изпълни политическите клаузи на Минските споразумения. Киев протака с години мирния процес и отказваше да ги приложи, а след това напълно обяви неприемливостта им, както и категоричен отказ от пряк диалог с републиките от Донбас.

https://trud.bg