Има всички основания за подозрения, че Доналад Тръмп иска умишлено да отслаби долара
Нарочно ли Доналд Тръмп иска да обезцени щатския долар? От януари насам световната валута се движи рязко надолу, но това може да се окаже в помощ на американската индустрия и част от големия план на новия президент.
Тръмп
с един замах обяви война на целия свят
– наложи мита срещу Канада, Мексико, Европа, Китай, скара се с украинския президент Зеленски, заплашва да излезе от НАТО, да анексира Гренландия. Всичко това създаде хаос и никой не знае какво да очаква – нито противниците, нито съюзниците на САЩ. Но е възможно зад всичко това да се крие добре структуриран план, който да направи Америка отново велика.
Икономическата логика е, че валутата на държавите с търговски излишък поскъпва, докато дефицитът води до отслабване. Доларът обаче има статут на световен резервен актив и засиленото му глобално търсене изкривява този естествен баланс. В случаи, когато световният икономически растеж изпреварва този на страната, чиято валута се използва като резервна, нарастващото търсене може да доведе до значително надценяване, което има осезаеми икономически последици.
Това принуждава САЩ да поддържат постоянни търговски дефицити, тъй като те трябва да осигуряват долари и държавни ценни книжа за глобалното търсене. В резултат на това американската икономика е принудена да внася, като същевременно отслабва производствения си сектор и пазара на труда.
Затова анализаторите вече говорят за “Споразумението Мар-а-Лаго”, кръстено на частния клуб на Тръмп в Палм Бийч, Флорида. Според тях
има подготвяна международна сделка с основните търговски партньори
на САЩ и тези, които държат доларови резерви. Към октомври миналата година това са именно Китай, ЕС, Мексико, Виетнам, Япония и Канада. Така че е силно вероятно налагането на високи мита да е сигнал за преговори. Тръмп използва тактика с оказване на голям натиск в началото, който да смекчи.
Подобна спогодба се е случвала и преди в историята – през 1985 г. по времето на Роналд Рейгън САЩ, Япония, Западна Германия, Франция и Великобритания се обединяват около споразумението “Плаза” – по името на хотела, в който е сключено. Целта е
умишлено поскъпване на японската йена и германската марка спрямо долара,
за да се стабилизира световната търговия.
Днес изглежда, че Тръмп черпи вдъхновение освен от историята и от ръководителя на Съвета на икономическите съветници на Белия дом Стивън Миран. В документ, публикуван през ноември, Миран излага пътна карта за реформиране на глобалната търговска система и коригиране на икономическите дисбаланси, водени от постоянното надценяване на долара.
Разбира се, слабият долар крие и рискове. По-скъпият внос може да доведе до по-висока инфлация, както и да пренасочи към други валути инвеститорите, които търсят безопасни и високодоходни активи. Същевременно наложените мита и съответни контрамита също са предпоставка за повишаване на цените. Което ще отложи намаляването на лихвените проценти и съответно ще забави икономиката.
Съществува и друг проблем в плана на Тръмп. Днес светът е различен – централните банки по-трудно биха били принудени да се намесят във фискалните планове на правителствата, както се е случило през 1985 г. Участниците в споразумението също са различни – тогава всички държави са били съюзници на САЩ, но сега Тръмп трябва да преговаря с основния си търговски противник Китай. Освен това Пекин помни уроците на историята и знае, че споразумението от 1985 г. всъщност се е оказало пагубно за икономиката на Япония и е довело до десетилетия на стагнация.
Според насоките на Стивън Миран Тръмп
има още един коз в преговорите – заплаха от прекратяване на американската военна защита
Ход, който вече беше пуснат в действие със заканите за напускане на НАТО. Но останалите основни търговски партньори на САЩ – Китай, Мексико, Виетнам, в момента не разчитат на американската армия.
Според спекулации Тръмп планира да вкара в преговорите и американския дълг. Съществува идея Министерството на финансите на САЩ да пусне облигации с падеж 100 години и без лихва. Те може да бъдат предложени на военните партньори на Щатите в замяна на защита. Или пък да бъдат разменени срещу част от сегашния държавен дълг на САЩ. Това евентуално би помогнало за намаляване на лихвените проценти и за свиване на фискалния дефицит.
В момента дългът на САЩ възлиза на 36 трилиона долара, което е 120% от годишния БВП. Макар да звучи противоречиво, но ако икономиката на държавата изпадне в рецесия, това може да помогне бюджетният дефицит да се управлява по-лесно.
Забавянето на икономиката ще понижи доходността на държавните облигации,
тъй като Федералният резерв ще трябва да реагира с мерки за облекчаване на паричната политика. А именно думата “рецесия” започва да се споменава все по-често сред икономистите, въпреки че засега Тръмп използва израза преход на икономиката. Но съкращенията на държавни служители и разходи, които вече рязко започнаха, водят именно до свиване на икономиката.
Борсовите пазари също реагират. Миналата седмица Dow Jones Industrial Average спадна с 890 пункта (2,1%), S&P 500 отписа 2,7%, а технологичният Nasdaq – 4%, което е най-големият му спад от 2022 г. насам. Тръмп обикновено приема движенията на акциите за измерител на успеха. Сега обаче като че ли е склонен да преглътне спадовете на борсата, тъй като те правят по-ценни облигациите, които се превръщат в убежище. А качат ли се цените, доходността намалява – тенденция, която вече се наблюдава от средата на февруари. По-ниската доходност по 10-годишните облигации би донесла значителни икономически ползи, тъй като тя служи като еталон за корпоративните капиталови инвестиции. Освен това влияе директно върху ипотечните лихви, което може да стимулира търсенето в сектора на недвижимите имоти, и да съживи строителната дейност.
