Точно 2812 чужди работници – граждани на трети страни, са получили разрешение за работа у нас през миналата година.
От тях 1129 души са получили решения за „Единно разрешение за пребиваване и работа”, докато през 2018-а броят на чужденците с такъв документ е бил едва 636. Четири пъти повече пък са издадените разрешителни на чужденци за сезонни работници, пише „Монитор”.
Решения за издаване на „Разрешение за сезонен работник” през 2019-а получили 806 чужденци, а за 2018-а техният брой е бил 219, заявиха от Агенцията по заетостта пред „Монитор“.
Гражданите на трети държави могат да работят в България само ако пребивават законно, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи или след издаване на съответно разрешение от Агенцията по заетостта.
Според данните на Агенцията по заетостта най-много сезонни работници у нас през миналата година са дошли от Киргизстан – 349 човека, и от Узбекистан – 177 работници, трудещи се в преработващата промишленост.
Най-много командированите служители пък са били от Турция – 403-ма души. А от САЩ у нас са пристигнали 84 човека през 2019-а, за да работят като учители или университетски преподаватели, сочат данните на Агенцията по заетостта.
Най-големият брой работещи у нас чужденци обаче са били от Украйна – 559 човека. Те са работили като инженерно – технически персонал или са били командировани. Средно около 100 човека годишно са били на работа у нас от Молдова и Македония, разказват от Агенцията по заетостта.
В България липса на най-много работници има в хотелиерството и ресторантьорството, където български шефове наели 768 чужденци на работа. В строителството са се трудили 463-ма чужди граждани, в образованието през 2019 също били наети чужденци – 86 човека. Най-малко – 42-ма чужди работници, е имало в селското стопанство, става ясно от данните на Агенцията по заетостта.
Решения за упражняване на висококвалифицирана заетост във връзка с издаване на „Синя карта на ЕС” пък са дадени на 370 чужди граждани през миналата година, сочат още данните на агенцията.
Във връзка с процедурата за упражняване на висококвалифицирана заетост „Синя карта на ЕС“ трудовите договори се сключват най-често за максималния срок от 4 г., разясняват експертите от Агенцията по заетостта.
За да получи право да работи чужденец със „синя карта“, той трябва да отговаря на определени условия.
Трябва да притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
Брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на чужденеца, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, според наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
В случай че чуждият работник отговаря на всички условия, право да работи му се предоставя за срока, упоменат в трудовия му договор с наш работодател, но за не повече от четири години, разясняват експертите от Агенцията по заетостта.
Най-много висококвалифицирани работници са пристигнали от Русия – 113, от Украйна те са били 69, 32-ма са наетите у нас от Куба, а от Турция са 30. 23 били работещите у нас специалисти от Индия, 20 от Сърбия и 16 от Китай.
Най-честите професии, които упражнявали квалифицираните чужди работници, били IT специалисти, инженери и мениджъри, посочват от Агенцията по заетостта.
https://lupa.bg/
