Когато човек няма време за дълъг уикенд, дори един ден бягство от София или някой от големите градове в Югозапада е достатъчен за презареждане.
Само на около 90 километра от столицата е село Скрино. На броени километри над него, във Влахина планина, е новият манастир „Св. Йоан Рилски“. На неговата територия е и едно от малкото находища на турска леска у нас, обявено за защитена местност заедно с вековна букова гора преди повече от 40 години.
Наблизо край манастира има аязмо. На 5-10 минути през гората се стига до пещерата, която се приема за начало на отшелничеството на небесния покровител на България.
На висока скала е издигнат метален кръст, от който се открива чудесна панорама. А само на час нагоре е връх Бобошевски Руен (1134 м), с прекрасна гледка към Рила, Пирин, Осогово, македонските планини.
Стига се повече от лесно. От магистрала „Струма“ се влиза в Бобошево, малко след това, по пътя за Кюстендил, е отбивката за Скрино. В самото начало на селото наляво е асфалтираният път към манастира. При един от параклисите има добре оформен паркинг и е добре колата да се остави там. Нагоре, пак по асфалт, до входа на манастира са около 500 метра.
С какво е различна
турската леска?
За разлика от масово разпространения храст, това е солидно дърво. Достига височина 20-25 метра, живее около 200 години. Край манастира растат и дървета, чиято възраст се определя на около 300 години. Произхождат от Мала Азия и Кавказ, растат на надморска височина до около 1200 мера и вероятно у нас са привнесени от там. Плодовете са си лешници с продълговата и твърда черупка и са много вкусни.
Със своите 200 декара тази защитена територия на турска леска, заедно с вековната букова гора наоколо, създава дори мистично усещане. Но възможността да се съчетае наблюдението на горските исполини с поклоннически туризъм не е за пропускане.
Друго защитено находище на турска леска има в гората край село Задруга в община Кубрат – около 57 декара, обявено също преди повече от 40 години. Пак по това време е обявена защитата и на находището при село Перуника по пътя към Ивайловград.
При нашето посещение на манастира и гората край с. Скрино в началото на миналия април дърветата още не бяха разлистени и това им придаваше още по-древен вид. А след разходката до пещерата решихме да се качим на Бобошевски Руен.
Пътеката до големия вятър
Горската пътека между пещерата и Кръста е почти равна и е лека за изминаване. Но няма начин да не се спрете и при някоя от вековните буки. Има и указателни табели. Някъде по средата на тази пътека е стрелката за върха. Качването догоре отнема, в зависимост от темпото, около час. Вода няма, но пък времето за отиване и връщане не е много. Пътеката личи добре, макар да не е маркирана. Всъщност маркирана е по особен начин – с окачени по дърветата парцали, докато сме в гората. И така, по парцалките, по парцалките, все нагоре. Стръмничко е, но не и стряскащо. Денивелацията е около 300 метра.
Някъде по средата на гората виждаме друг, дървен кръст, но не сме разпитвали защо е там. След края на гората парцалки има само тук-таме по храстите. Но всеки може да си избере пътя нагоре до върха, както реши.
Точно тук идва нашата награда за изкачването – голяма поляна със съсънка. В началото на пролетта нежните виолетови цветове привличат неудържимо.
Но най-разумното е да се погледат, поснимат и да не се докосват в природата. Разсадниците предлагат достатъчно разнообразни видове.
Горе, на върха, кръговата панорама отнема немалко време. Особеното е, че макар и нисък, връх Бобошевски Руен е доста ветровито място. Нас ни хванаха традиционните априлски повеи. Така че е добре човек да е подготвен за тая лека несгода. Връщането до автомобила е по същия маршрут.
Манастирът и светецът
Гората все пак не може да се отдели от манастира. Село Скрино е родното място на св. Йоан Рилски. Родителите му починали, като бил на 25 години. Той раздал цялото си имущество и отишъл в манастир. Не се знае къде точно е станало това. Предполага се, че е манастирът „Св. Димитър Солунски“ над Бобошево. От него сега е оцеляла старата църква, която е укрепена и пристроена. По-късно светецът започва отшелнически живот в малката пещера над Скрино.
Легендите разказват, че съселяните му го набедили в кражба на една коза. Обиден, Йоан напуснал тези места и се отправил към Рила, където по-късно основал Рилския манастир. Житието му в този период е добре познато.
Манастирът „Св. Йоан Рилски“ е напълно нов.
Изграждането на църквата започва в 1995 година по настояване и с дарения на хората от Скрино, добавят се и други дарения от страната и от чужбина. Открити са и основите на някогашен православен храм. След това се вдигат жилищните помещения. Манастирът е завършен в началото на нашия век, по-късно се добавя и сегашната кула. В последните години това приветливо място става все по-популярно за посещение, особено през уикендите. Самото село Скрино е гостоприемно, ако решите да останете там за повече от ден. Има къщи за гости, приветливи жители, приятни места за разходка.
А вековната гора добавя свой отпечатък към историята и природата на района.
