Наблизо е и впечатляващо древно светилище на връх Митровица
Банско, Баня, Добринище, Безбог… Все популярни и много посещавани места както за спа, така и за ски или за преходи високо в Пирин. Но в близост има още десетки посоки, които заслужават да им се отдели внимание и поне един ден, дори само за разнообразие. Пък и какво да правиш в хотел в делнични дни, в който зоната за релакс тогава отваря в 16 часа? Пътища наоколо много. Само трябва да се сложат по-яки обувки и да се реши накъде.
В един такъв мразовит, но пък слънчев ден в края на ноември избираме природния феномен Сватбата преди село Осеново, древното светилище Митровица и панорамните пътища от Осеново към Рибново в Родопите и от село Места към Обидим в Пирин. Това е възможното в късите дни в края на есента. А иначе природните забележителности, светилищата и параклисите в района са десетки.
Проклятието на свекървата
С проклятието на свекървата ще се срещнем на едва около 30 километра от Банско, на двадесетина от Добринище между селата Филипово и Осеново. В село Места, като се кара от Банско към Гоце Делчев, наляво е разклонът за двете села през стар метален мост над река Места. Филипово е на практика почти слято със село Места, а на още около 4 километра е Осеново. По този път, който е в добро състояние, навлизаме в един друг приказен каменен свят, в последните склонове на Западните Родопи.
Скалният феномен е видим още от пътя и малко преди селото е може би едно от най-добрите места да се види в цялост. Не е неочаквано за нашата страна, но точно тук няма нито отбивка, нито табела. Отклонение към горски път вдясно всъщност е мястото на най-пълната и панорамна гледка. Малко по-нагоре е и първото образувание от феномена – Гъбата. Самотната скала също е видима от пътя, но там поне има уширение за спиране.
Табелата за Сватбата е след около километър по-нагоре, на остър и стръмен обратен завой, след който има място за спиране на две коли. От тази табела тръгва пътека към горната част на феномена. Там перспективата към скалните фигури е различна и всеки може да ги оприличи според въображението си.
Пътеката по скалите и между тях на места е доста стръмна и макар да е атрактивна, не е препоръчителна във влажно време или за неподготвени хора и за деца. Но и самата гледка отстрани и към виещия се в ниското път е достатъчно впечатляваща.
Това образувание не е единствената вкаменена сватба у нас. Подобно например има и в Източните Родопи. Тук според легендата двама влюбени решили да се вземат и сватбари тръгнали от Осеново за булката към съседното село Гостун. По пътя свекървата се сетила, че забравила нещо важно. Върнала се и заръчала да я чакат на място. Сватбарите не я послушали и продължили. Бъдещата свекърва се ядосала, че не спазили заръката и и ги проклела да се вкаменят. Въображението може да даде и други интерпретации. Но си остава фигура, подобна на разярена мечка, за която се твърди, че е на свекървата.
От тази легенда идва и името на скалния феномен Сватбата. Другото му наименование е Друманови скали. Това е друга легенда за човек на име Друман, който се скрил там, за да не приеме исляма. Повече така и не го намерили.
А Осеново е на края на пътя
Село Осеново днес може да е обезлюдяващо и да изглежда запустяло, но е много впечатляващо като архитектура, има и богата история. Разположено е в последните гънки на Западни Родопи. Твърди се, че е създадено от хора от долината на Чепинска река, които отказали да се ислямизират. Това обаче е друго село. В края на XIX век жителите му пренесли домовете си надолу камък по камък на новото сегашно място.
Макар да се приемат за пример на възрожденската архитектура, къщите тук се отличават доста. Те са от камък и дърво, с дебели първи етажи от камък, с малки прозорци и тежки каменни плочи на покривите. За жалост, много от тези къщи са оставени на разрухата на времето – заедно с резбите на вратите, на чардаците, на прозорците. Има и възстановени, но са сравнително рядко.
Както е обичайно у нас, села с имена Осеново има и другаде. Две – Горно Осеново и Долно Осеново, са в Рила, над прохода Предела. Има и едно край Варна. Твърди се, че са основани все от наследници на старите жители.
Иначе Осеново е до края на асфалтирания път. По-нататък с офроуд машина през горското стопанството „Вищерица“, казват, може да се стигне и до Ковачевица.
Светилището Митровица
Каже ли се Митровица, обикновено го свързваме с градове в бивша Югославия. Затова и с лека изненада се натъкнахме на българска Митровица.
Този стръмен връх, висок 1360 метра, е буквално последният рид на Родопите, надвесен над село Места. Но на този рид може да се види и при желание да се достигне древно тракийско светилище. А името идва от черковище на св. Димитър, разположено на върха.
Подходът към светилището е някъде по средата на пътя Осеново-Рибново. Тази 10-километрова отсечка, както е често в Родопите, е напълно подновена, на практика има само 1-2 места с неравности заради свлачища. Тясно е, по планински увъртяно, за сметка на това удивително панорамно. Както е обичайно за Родопите, изградени са чешми със заслони край тях и места за спиране. А тези места са избрани там, откъдето гледката към върховете на Пирин и към Митровица е най-добра. Така че може спокойно да се насладите на светилището на Митровица и без да стигате до него.
От входа на Осеново пътят завива остро надясно. Неясно защо табела за Рибново няма, но това е посоката. Някъде на средата на пътя има широко място за спиране, информационно табло, няколко седалки като за стадион и насочващи стрелки. За разлика от някои места в Пирин отсреща има синя лентова маркировка.
В началото се тръгва по пресен горски път, насочен към сечище в буковата гора. Десетина минути по-късно има леко подвеждащи стрелки, които показват две посоки към светилището. Добре е да се продължи направо, докато се хване маркировката по скалиста панорамна тясна пътека. Разстоянието се изминава общо за около час, час и половина. Положителната и отрицателна денивелация в двете посоки е около 400 метра.
От върха се открива разкошна панорама към Пирин, южните склонове на Рила, ридовете на Западните Родопи, към скалния феномен Сватбата. Но самият район на светилището, разположен на няколко нива надолу по рида, е опустошен от иманярски набези. Всеки сам си преценява дали да стигне дотам, или да се наслаждава на гледките от отбивките по пътя.
Места има и друга страна
Върнем ли се към село Места, в посока Разлог на няколкостотин метра вляво е отклонение към село Обидим, вече в Пирин. То е на около 1200 метра надморска височина и също обезлюдяващо. Но пък малко над шестте километра стръмен планински път са невероятно панорамни и си струват само заради гледките. Изградени са и уширения с дървени масички и пейки, откъдето да се насладим на гледките наоколо. Оттук се вижда и обратната страна – доста по-недостъпна, на връх Митровица. Нагоре е Среден Пирин, на север е Рила, на юг погледът стига до връх Ореляк и телевизионната кула, в добро време – до стената на Славянка.
Обидим е село на високо плато и предлага добри панорамни гледки наоколо. Край него са пръснати множество параклиси и Обидимският манастир.
Обикновено в тази част на Пирин са маркирани с табели горски пътища към забележителности и свети места. Те не са подходящи за обикновени автомобили, а само за високопроходими. Проблем обаче е пешеходната маркировка. По съвет на местни хора е разумно да се ходи с водач. А част от пътя към Обидим се отличава с авангардна технология за запълване на дупките – нахвърляна с лопати пръст от склоновете наоколо. Странно, но така е проходим и за обикновени автомобили. Поне докато стигнат горната част на селото, която е с перфектно новоасфалтирани улици след воден цикъл.
Иначе местата за настаняване в селата не са изобилни, по-скоро трябва да се заложи на курортните центрове наоколо. Но пък дори един ден бягство от СПА-то и само за гледките е хубав избор.
