С панихида, поднасяне на венци, литийно шествие и тържествена заря бе отбелязана 176-ата годишнина от въстанието в Северозападна България от 1850 година в Белоградчик. Тържествените чествания са под патронажа на президента Илияна Йотова.
На официалната церемония на Белоградчишката крепост присъстваха Видинският митрополит Пахомий, народни представители от 52-рото Народно събрание, представители на областната и местната власт, гости и жители на града.
В словото си кметът на Белоградчик Боян Минков обяви решението на Общината за изграждане на нови паметници на Първул Станков, както и на седемте инициатори на въстанието. Те ще бъдат разположени на „Алея на героите“, водеща към крепостта. В центъра на града предстои и изграждането на параклис в памет на незнайните въстаници, като първата копка вече е направена съвместно с патриарх Даниил.
Кметът каза, че Белоградчишката крепост е била център на най-ожесточените сблъсъци, когато над 10 000 души от региона я обграждат в борба за свобода. Той изрази своята признателност към присъстващите, които със своята почит към героичното минало засвидетелстват значението на историческата памет за бъдещите поколения.
Кристина Симеонова, секретар за връзки с медиите, прочете официален поздравителен адрес от името на Илияна Йотова. В адреса се отбелязва, че избухналото през 1850 г. въстание е първото самостоятелно организирано въстание в Северозапада, изпреварило с четвърт век Априлското въстание. В обръщението бе включен цитат от романа „Лето 1850-то“ на Владимир Зарев: „Народ без памет е като къща без врата. Всеки може да влезе в него“. Йотова изразява признателност към жителите на Белоградчик за поддържането на историческата памет.
Исторически данни за подготовката и хода на военните действия представи инженер Иван Трифонов. Той припомни, че началото на бунта е дадено в село Влаховче (днешно Подгоре) с ликвидирането на двама субашии. Организацията е включвала съвещания в Раковишкия манастир с участието на 232-ма представители от Северозапада. След разгрома на въстаниците при Белоградчишката крепост в последвалите репресии са арестувани и екзекутирани редица видни дейци на революционния комитет.
Трифонов отбеляза, че след потушаването на боевете селяните не се предават, изтеглят се в планинските села и отказват да се върнат под старите условия, което принуждава султана да приеме 18-членна делегация, пред която са представени исканията на населението от региона. Делегацията заминава на 25 юли и на 2 август е приета в Цариград, където султанът изслушва техните оплаквания.
Видинският митрополит Пахомий акцентира върху православното разбиране за безсмъртието на душата и моралния дълг към паметта на предците. Той открои делото на Иван Кулин, издигнал храм в родното си село Медковец още в годините на османското владичество, и изрази подкрепа за общинската инициатива за изграждане на нов параклис в Белоградчик.
Церемонията завърши с тържествена заря и полагане на венци от името на президента Илияна Йотова, Видинската митрополия, Областната администрация, народни представители и Общините Белоградчик, Ружинци и Чупрене, както и от местните образователни, културни и социални институции.
По повод 176-ата годишнина от избухването на въстанието в Северозападна България по-рано днес в града на площад „Лето 1850“ бе открит паметник на революционера княз Иван Кулин, главен участник във въстанието.
