Бившият здравен министър умее да води диалог, познава съсловието и то него, няма нужда от адаптация – всичко това го прави най-вероятния подуправител, а после и ръководител на институцията, която разпределя 8 млрд. лева за здравеопазване
Как да се говори за лекарските грешки? Къде бъркат болниците, когато се появят новини за лошо отношение на медици към пациенти, и обратното.
Д-р Асен Меджидиев като председател на Столичната лекарска колегия събра преди време известни медици и журналисти, за да се научат взаимно на доверие, тъй като от (не)умението да общуват помежду си страдат или печелят пациентите.
Темата „лекарски грешки“ бе като минно поле, в което 58-годишният специалист по УНГ влезе без страх, защото е привърженик на диалога.
Кризата в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чийто председател и заместник подадоха оставки, хвърли изненадващо д-р Асен Меджидиев в ново, още по-опасно минно поле – управлението на над 8 млрд. лева за здравеопазването.
Докато лекарското съсловие очакваше здравният министър в две служебни правителства на президента Румен Радев да поеме поста и в редовния кабинет на спечелилата изборите „Прогресивна България“, д-р Меджидиев остана да ръководи първото, създаденото от него през 2012 г. отделение по УНГ в „Пирогов“, както и да води Столичната лекарска колегия, в която е начело от 8 г.
Ситуацията в НЗОК очевидно е провокирала новата власт да потърси 15-и управител с профила на „кризисен мениджър“. Първо за подуправител (с вероятна перспектива за поемане на оперативното ръководство).
Поканата към Меджидиев със сигурност е стратегически ход,
а не гасене на поредния кадрови пожар във важни институции. Чуха се реакции на политици, но лекарската колегия прие без притеснение кандидатурата му, която тепърва ще се гласува от парламента. Защо бившият служебен здравен министър е сочен като подходящ избор за управлението на здравната каса? Отговорът вероятно в три основни стълба:
- Меджидиев има реален административен опит.
- Познава в детайли лекарското съсловие.
- Демонстрирал е прагматизъм в управлението на кризи.
Основният аргумент на вносителите е, че докторът няма да има нужда от период за адаптация. Като министър на здравеопазването в две поредни служебни правителства (2022–2023 г.) вече е управлявал цялата здравна политика и познава в детайли паричните потоци в сектора.
Преди да заеме поста министър, д-р Меджидиев преминава през всички нива на системата като практикуващ лекар и ръководител.
Докато е министър, започва най-сериозното задвижване на скандално бавения от няколко правителства проект за Национална детска болница. В кратки срокове съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осигурен и одобрен терен от 40 декара в столичния квартал „Горна баня“.
Тогава се ускори и електронното здравеопазване –
стартира мобилно приложение за електронни бели рецепти (e-Rx),
което позволи на лекарите да работят чрез смартфон или таблет и при домашни посещения.
Въведено беше и електронното издаване на протоколи за скъпоструващи лекарства – промяна, която облекчи над 280 000 пациенти. Така отпадна необходимостта от представяне на хартиени документи в районните здравноосигурителни каси.
Разширен беше и достъпът до приложението „еЗдраве“, чрез което гражданите проследяват данни от своето пациентско досие, включително прегледи, направления и ваксинации.
Д-р Меджидиев бе този, който убеди колегите си в служебното правителство в бюджета да се заложат над 55 млн. лева за устойчиво увеличение на заплатите в центровете за спешна медицинска помощ и РЗИ. Тогава бяха разкрити два нови спешни центъра в Сърница и Приморско.
За разлика от чиновническите или политическите назначения д-р Меджидиев съчетава медицинското образование – той е обичан и търсен специалист по УНГ с магистратура по „Здравен мениджмънт“.
Меджидиев добре знае, че
най-големите пробойни в системата не са в качеството на медицината, а в нейното управление
и разпределение по места.
Познаването на финансовите механизми в здравеопазването означава, че Меджидиев може на бързи обороти да се включи в рамкирането на бюджетите и преговорите по Националния рамков договор (НРД). Това би елиминирало обичайните войни между здравното министерство и касата, които често блокират плащанията към болници и аптеки.
Имаме много добри лекари като специалисти. По нищо неотстъпващи на лекарите в Европа и в света. Но проблемите са в администрирането, има много болници с големи задължения, натрупани във времето. Имаме липса на кадри. Обезпечеността – особено по малките населени места, по общинските болници, по по-отдалечените региони – от това страда най-много здравеопазването. Там трябва да се наблегне, да се мисли за една по-добра оптимизация и организация на здравеопазването, дава своята диагноза преди време д-р Меджидиев.
Каква ще е неговата програма, ще е ясно, когато застане пред депутатите и я защити. Като мениджър на НЗОК със сигурност ще приложи подобен регионален подход, насочвайки финансовите лостове на касата към стабилизиране на общинските болници и по-справедлив достъп до лечение.
Като служебен министър стартира пилотната инициатива „Лекари в малки и отдалечени населени места“, където специалисти от големи болници правеха профилактика. Тогава започна въвеждането на телемедицина в училища и детски градини, за да се реагира спешно във всяка ситуация.
Сред ключовите проекти беше и
изграждане на системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS)
Беше подписан договор с италианската компания Leonardo за доставка на 6 медицински хеликоптера, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Създаден бе Национален център за спешна помощ по въздуха, а първите 105 медици се обучиха по международния стандарт HEMS.
Като лекар е сред инициаторите на програмата „Детско здраве“, започнала в „Пирогов“ и развита от Столичната лекарска колегия в мандата му като председател на колегията. Дава идея в лекарската колегия на София да се създадат фонд „Млад лекар“, който да финансира специализации в чужбина, и фонд за подпомагане на пенсионирани лекари. Подписват се договори с авторитетни болници в Турция, Испания, Румъния, Италия, за да могат български медици да се квалифицират при световни имена.
Повече от година близо
60 пенсионирани лекари получават всеки месец ваучери за пазаруване
на храни – не просто жест, а подкрепа за положения труд и взеотдайност, когато са били активни в работата.
Създадената от Столичната лекарска колегия програма „Детско здраве“ обхваща над 30 000 деца в цялата страна с безплатни профилактични и специализирани прегледи от водещи специалисти в десетки населени места.
От 2018 г. д-р Меджидиев е председател на УС на Столичната лекарска колегия – най-голямата и влиятелна структура в Българския лекарски съюз. Противно на чиновническия рефлекс за управление „на тъмно“, тойзалага на партньорство с колегите си.
Трябва да има промяна в Закона за съсловните организации, с която да се разширят правомощията на Българския лекарски съюз като коректор и проверяващ орган, убеден е като лидер на столичните лекари.
Ако приложи подобен подход в НЗОК, означава, че ще работи за по-ефективен контрол върху разходването на средствата. Когато проверките на казуси и болници се приемат от гилдията като обективни, а не като политическа бухалка, възможностите за злоупотреби с клинични пътеки намаляват рязко.
Постът на управител или подуправител на НЗОК никога не е бил изцяло експертен – той винаги е обект на тежки политически сблъсъци. В период, в който касата е буквално без ръководство, има шанс там да влезе администратор с твърда ръка и ясна концепция, който се ориентира в нормативния лабиринт, умее „да разчита“ отчетите на болниците и води директен диалог с хората в бели престилки. Дали парламентът ще заложи на кризисния мениджър д-р Меджидиев, предстои да се реши в пленарната зала.
Ако той оглави здравната каса, един негов личен проект ще чака по-добро време – от години той издирва в архивите на столичните болници историята на лекарското съсловие от век насам, защото мечтае в книга да останат имената и споменът за медиците, лекували столичани.
