© Фокус |
В студиото сме с може би най-популярния или поне един от най-популярните директори в България, директорът на 51-во СУ „Елисавета Багряната“ в София г-н Асен Александров. Здравейте, г-н Александров!
Здравейте. И председател на Сдружението на директорите в Република България. Едно от двете сдружения.
Започнаха бомбените заплахи. Продължиха седмица и това се случваше точно преди изборите, таймингът за всичко е много важен. Минаха изборите, оказа се, че причината едва ли е била смъкване на избирателната активност. Как преминаха тези дни, имаше ли страх, имаше ли паника? Знаем, че е проблем и за родителите – да излизаш от работа всеки ден, да дойдеш да вземеш детето от училище.
Имаше напрежение и объркване сред директорите ,тъй като общо взето ние сме, директорите на училища едни от най-критикуваните служители в България – кой откъдето се сети ни критикува за това, което сме направили, за това, което не сме направили. А притеснението на директорите беше следното: ние много често правим евакуация, най-малкото 3-4 пъти годишно правим пробни евакуации от „Гражданска защита“, от пожарната. Проблемът е след като се направи евакуация, кой да вземе решението дали учениците да си отидат в къщи или да се върнат в училище. И миналата седмица имаше и при мен, дойдоха полицаите и викат: „Какво правим?“, викам: „Какво правим – вие кажете“ – „Както си прецениш, нали, ето ти тука протокола“. Минахме ние, проверихме, 7-8 мъже сме в училището, проверихме всичко и казахме да се връщат. Притеснението на директорите е най-вече, първо, не се чувстваме достатъчно компетентни да преценим чисто психологическия аспект на такава заплаха. Един психолог, който се занимава само с това, по различни начини би установил дали се касае за реална или за нереална заплаха. Второто, най-вече от родителите. Добре, решаваме да ги пуснем за 24 часа, обаче към 11:30 обаждаме се на около 300 родители или 400 от начален етап. Поне 20-30 от тях не могат да дойдат в следващите 2-3-4 часа. Къде седят децата? Ето, сега времето е студено. Представете си къде да седят тези деца? И ето това беше едно от нещата, които ни притесняваше. Имаше три типа директори: едните, които като мене, направиха някаква проверка и върнаха децата, другите, които изобщо не обърнаха внимание на заплахата, не се обадиха на полицията, и трети, които ги пуснаха за 24 часа – всичките се притеснявахме дали нещо не сме сгрешили. И затова бях първият, който казах веднага пред БТА, че полицията трябва да направи една картичка процедура, която да ни я изпраща в случая на такава заплата, за да знаят как реагират. Защото когато се получава заплахата по имейл или по телефон, не винаги директорът или зам.-директорът, може да бъде секретарка, може да бъде някой временно изпълняващ длъжността, директор, който му е за пръв път, и те и на това разчитат, те са паникьосват, паникьосвайки се, създават напрежение и сред учителите и децата, и родителите. И затова трябва да има една твърда, ясна, лесна за изпълнение процедура, в която да се оказва какво да се прави.
Казвате, че идва полицията, казва „Ето протокол“, но след това вие носите отговорност за тези стотици деца, и както казахте, няма правилен ход, всеки се чуди дали не е сбъркал.
Да, да. И ние, когато пускаме децата за 24 часа, трябва да напишем заповед защо се разпуснати, защо няма да учат този ден. И се питахме на основание каква заповед? Нямаше заповед. Имаше предишната заповед или инструкция, която имаше, тя касаеше само телефонни обаждания, не беше включено чрез имейл как да се действа.
Вярно ли е че или подобни процедури, които сега вече си изготвени, са на 20 години? Така казват Ваши колеги.
Някъде от 10-11 години май че е тази процедура. Но ние не я знаехме директорите. Вие ако попитате 2 400 директори, не я знаят, тя не е някаква процедура. Ако влезете в интернет и напишете „процедура“, нищо не излиза. Значи не може да е толкова скрита тази процедура. Общо взето досега ние сме обучени как да евакуираме учениците най-вече при пожар. И главният въпрос е дали опасността е реални или не, дали ученици да ги пуснем или не? Защото има различни евакуации. Едно е когато е пожар, друго е когато е примерно заплаха от да кажем бомбардировка – тогава може би децата трябва да се скрият в най-близкото метро, трето е когато е наводнение, четвърто когато е нападение да кажем с хора с огнестрелно оръжие, тогава може би те трябва да се скрият в някоя класна стая, не да излязат навън.
Но минали ли сте обучение?
Да, има обучение всякакви, но като че ли повечето обучения са до това как безопасно да си изкарат учениците, да си отворени всички ходове, децата да знаят кои да минат през единия ход, кои да минат втория, да не се блъскат, какво да направят учителите, да си взема дечицата чантичките и т.н.
А как ще постъпите ако бомбената заплаха или подозрителният пакет е точно по траекторията на движение на евакуация?
Ами винаги трябва да има два входа. Тогава застава един учител и насочва тези, които са тръгнали към тази посока, в другата посока. Винаги има два входа които…
Обаче всички знаем, че не трябва да е така, но има дори и факултети на университети, където аварийният изход или е превърнат в склад, в случаи и заварен. При вас всичко изрядно ли е?
При нас е изрядно, предполагам и при повечето училища и детски градини, тъй като те са вероятно най-проверяваните от пожарникарите, и пожарникарите веднага ти съставят акт, ако има такова нещо. Така че в това отношение мисля, че са изрядни училищата и детските градини. Но трябва да се правят често аварийни, примерно два пъти годишно е достатъчно да се правят аварийни евакуации, за да може да действаме правилно. Но ето, аз ви казах, те са различни: когато е бомбардировка е едно, когато заплаха от терорист да влезе, е другото – тогава дори не трябва да излезеш от училището, тогава трябва някъде да се скриеш, когато е пожар е трето, когато е наводнение, четвърто. Много са…
Най-лошото в този случай е паниката. Дори Вие лично да запаите самообладание, как ще гарантирате, че вашите колеги, секретари ще го сторят?
Ще проведем педагогически съвет още утре, предполагам и повечето колеги, ще си променим протоколите за евакуация. И точно затова настоявахме протоколът да е ясен и недвусмислен. Паника има, когато човек не знае дали действа правилно или не. Ако знае, че обажда се на 112, чакаш ги да дойдат, през това време обикаляш по коридорите, не пипаш предмети, ако забележиш, можеш да ги снимаш, може да си ги отбележиш, за да им ги дадеш. Даже имаше в мрежите сред колегите: „Ама ние не сме сапьори“, но аз мисля, че ние учителите сме тези, със служителите от обекта сме тези, които по знаем скришни места, където могат да бъдат.
Ако една раница е хвърлена пред тоалетната от дете, за специалист може да е заплаха, но вие знаете навиците на децата и гледате по различен начин на нея.
Ние им знаем навиците. Тези неща, да, раници при нас колкото искаш. Ние по-скоро за някакви други предмети бихме гледали. Но да много е трудно, много е трудно.
Една от най-актуалните теми в последните дни, която касае всяко семейство, всеки родител, който трябваше да излезе от работа, за да вземе детето си от училище. После се оказа, че и ученици са отправяли част от заплахите с обяснението, че не им се ходило на училище. Пред мен е процедуратата за поведение и действие при заплаха от използване на взривно устройство в обект за обществено ползване с масово пребиваване на хора. Г-н Александров, това е въпросната процедура, която ви беше спусната. От МВР твърдят, че е била готова миналия петък. Вие директорите сте я получили в понеделник следобед, а имаше нови заплахи в понеделник сутрин. Остро реагира и главният секретар на МВР гл. комисар Петър Тодоров. С по-императивен тон се поскара на директорите, направи разлика как общински училища и остналите са действали. Вашият коментар за събитията от последните 24-48 часа?
Да, това ми беше доста странно. Ние от 10 години се молим, даже и от повече, МВР да поеме някаква инициатива, тя да решава дали да се разпускат учениците или не. Благодарен сме за това, което направиха за 5 дена, но 10 години изчакахме, сега за някакви часа… Аз лично я получих в 15.00 часа следобед и ако сутринта имахме такава ситуация, не знам как бих реагирал, и вероятно можеше да бъда в грешката. За това се притесняваха колегите, защото ето, миналата седмица когато си ги разпускали, са били прави, и само няколко часа след това не са били прави. Ние в петък всичките директори подготвихме училищата за избори, ние имахме 18 секции. Това представете си каква подготовка е. Не е идвала нито по имейл… Освен това, ние си имаме такъв официален канал. Официалният канал е Регионалното управление по образование, което ни спуска заповедите, те ни казват дали да ги изпълняваме или не. Това са различни ведомства. Така че според мен това беше излишно изостряне на отношенията между МВР, което много уважаваме, и директорите на училища, които наистина са много притеснени.
Така, по процедурата конкретно. Вие дадохте пример с изкуствения интелект, че той може да каже много, когато се наложи. Някои погледнаха на това сериозно, други по-иронично, но казвате, че намирате доста от нещата в процедурата пред нас. Пак отбелязвам, тази процедура е писана от едни от най-големите експерти в България. Какво основно разбрахте от нея и поредицата от действия, които трябва да се извършат?
Не само изкуствения интелект, направих си труда да проследя подобни процедури в други държави, и разбира се най-вече Израел и Америка, които по различни причини са изготвили най-добрите процедури, а и те работят само с процедури. Аз съм живял в Америка, там има процедури за всичко. Примерно дори да отидеш до тоалетната, как да си измиеш ръцете. Така че може да им се вярва. Близка е, и така трябва да бъде, до образците. Общо казано първо, не се паникьосвай, второ, обади се веднага на 112, трето, ако разговорът е по телефона, опитай се да бъдеш така да се каже да изкопчиш повече информация, ако можеш. Тук се плашат доста колеги, защото формулярът, който трябва да се опише преди един евентуален разговор с терорист, е много сложен. Той е на ниво професионален психолог по терористични заплахи. Но в крайна сметка колкото повече неща можеш да запомниш, толкова по-добре. Много е важно разбира се най-малкото да прецениш дали това е гласче на детенце да кажем 6-7 клас или нещо друго, или пък е нещо по-сериозно. В повечето случаи, когато се обаждат, е точно ученик. След като се обадиш на 112, докато дойде полицията, екип, който предварително е сформиран, обикаля за училищно да види за съмнителни предмети. Написано е: дискретно мога да се уведомят колегите за това, че има такава заплаха. Аз по-скоро не знам дали като директор бих постъпил точно така, дискретно да уведомя 60-70, по-скоро дискретно бих уведомил около 10-15 души, с които съм разговарял многократно, за да може да направим ние наблюденията, примерно по коридорите, по класни стаи и т.н., отколкото дискретното уведомяване по-скоро може да създаде у някой колеги паника. Аз ги знам кои са. Но така или иначе разбирам идеята на това – да бъдат подготвени. След което изчакваме полицията, казваме им какво ни се струва на нас съмнително, за да ги облекчим, да могат по-бързо да направят своите наблюдения. След това подписваме двустранния протокол. В двустранния протокол се описват нашите наблюдения на директори и на полицията. Така, както е написано, аз считам, че е правилно, полицията трябва да има тежката дума, тя да каже дали опасността според нея е реални или не, и всъщност, и да ни каже точно какъв вид евакуация да направим, примерно на какво разстояние от сграда: на 10, 20, 30, 50 метра.
Това за колко време трябва да се случи, реално ли е това време? Вие как го виждате и през призмата на Вашия опит в годините?
При масови заплахи от 20, 30, 40 училища, те са много опасните, защото не знам дали има толкова обучени екипи, които да влязат да направя тези наблюдения. Иначе реално полицията трябва да дойде за 10-15 минути. Дори да не се обучени да претърсят, те едва ли имат толкова много сапьори, най-малкото те трябва да действат успокояващо на целия персонал с авторитета си, с опита си. Аз предполагам, че те би трябвало да бъдат обучени как да действат точно в тази ситуация. Като дойдат в училище да кажат: „Г-н директор или госпожо, не се притеснявайте. Ето сега ще направите това, това. Оттук нататък ние поемаме, вие ще изпълнявате това, което…“. Това е достатъчно, когато това е вече, отговорността не е твоя. Преди това ние като директори трябва да сме направили няколко евакуационни опити – правим ги, всички училища и детски градини ги правим. Това, което прави впечатление в протокола, е, че в случай, че директорът е на различно мнение с полицията, му се съставя акт за неподчинение, което считам, че е правилно. Не е написано, но предполагам, че може да се допише или пък да се уточни, че в такъв случай би трябвало да се обадят на началника, на директора. Това е началника на Регионалното управление на образованието. Той като ни се обади на нас, и ние ще изпълним това, което са казали полицията, може би като уточним точно някой малки детайли.
Не е лесно да си директор. Критикуват ви за това, че продължават да се използват всякакви имейли от abv, dir.bg, yahoo и т.н., нищо лошо за тях, но трябва всички да са към министерството и служебни.
Вчера разговарях и с министъра. Заплахите са от една стара база от преди 10-12 години, включително там видях и 51-во с един стар мейл 151@abv.bg, което ние не използваме от 8 години. Ние сме с професионален мейл office@ 51school.bg. Според мен това е една база на admin. Admin е системата на училищата в цялата страна, и това е една база от преди 10 до 12 години. Така че предполагам повече от половината от тези мейли, които изглеждат по този начин, всъщност вече са сменени. Най-малкото всички училища, които преминаха в облаците на Microsoft, на Google, те си промениха мейлите, защото това става автоматично. Но това говорихме с министъра, че ако щете и заради електронното правителство, заради тази реформа, всички училища трябва да имат, както и всички болници, и всички учреждения държавни, трябва да имат мейл, който е не abv, yahoo и т.н., мейл, който е защитен.
Г-н Александров, Вие сам казахте, че сте живели в САЩ. Там е страшно. Чак ме е страх понякога, като видя поредното заглавие за стрелба в училище, да отворя линка с новината и написаното в нея. Притеснявали ли сте и от това?
Имам известни притеснения. Но тук бих дал нещо като съвет, препоръка: да се напише примерно в правилника или закона, че ученик, който направи това, безусловно се изключва от училището. Преди 10 години имаше пак бомбени атаки, обаждаха ни се ученици и ние не ги изключвахме. Примерно 6-7-8 клас, то се объркало детето. Значи, няма, това е най-малкото наказание. Трябва полицията да даде такива примери, те да станат масово достояние, че родителите също ще понесат вина. „Ама ние не сме виновни, ние сме на работа“ – това е положението. Кой е виновен?
Какво точно предлагате вие? Досега беше Детска педагогическа стая, разговор с психолог.
Преместване. Значи, този ученик няма повече място в това училище, ще отиде в друго училище, за родителя много силна глоба. И това трябва да се знае предварително, че всеки ученик, който дръзне, трябва да знае, че просто ако го хванат, в живота му ще настъпят много трагични промени. Ние сме супер либерални, да, детето объркало се е и т.н., обаче объркването на едно дете, 10 000 други деца обърква. Трябва да се знае, че си носиш последствията. Предполагам, че от да кажем от разни НПО-та и т.н. „БГ мама“ ще кажат: „Ама как може? Те са дечица, един път се объркват“. Да де, ама ако се обърка по един път всяко дете, ние какво – непрекъснато ще влизаме и ще излизаме.
Знаем, че учителят вече много внимава как и какво казва, защото казвате има неправителствени организации, вече не може да се скараш на детето ако говори в час, да не говорим за повече. Не е лесно и на вас, на учителите.
Не, не. Ами притеснително е това нещо, но това е новото съвремие. Следим какво правят хората по света и ние го копираме. Освен това аз лично не знам как е в България, не знам как е по света, да се предупредили за някоя атака, да излязат хората и след два часа да гръмне. Общо взето тези предупреждения са за всяване на страха, общо взето терористите по-скоро не те предупреждават когато искат да извършат разрушение, за да може да стане разрушението и то да е публично. Така че надявам се психолозите да могат да усетят кога заплахата е действителна и кога не. И тук да има някакъв здрав разум. Наистина не се сещам. Днес в Германия предупредиха едно училище, то излезе и 48 минути след това гръмна…
Имало е и такива примери. Въпросът е как се промени средата, как се промениха учениците? Какво се промени в най-новото поколение? И за добро, и не толкова.
Новото поколение, те са коренно различни, те нямат нищо общо с нас. „Алфа“ сега са новото поколение. Нямат нищо общо. Те са тотално дигитални. Колкото и да говорим – безплатни хартиени учебници, гимназистите, хартията за тях е нещо остаряло. Цялата информация я взимат от интернет, обаче искат информацията да е много сдъвкана. Тях бих ги нарекъл „полуфабрикатно поколение“, тъй като забелязвам, че дори вече и „Фейсбук“ им се струва много подробен, защото там трябва да се пише. „Инстаграм“, „Снапчат“, „ТикТок“ – всичко трябва да е снимка, нищо да не се чете, да не се мисли, картини и малки, кратки. Даже и там във „Фейса“, малки кратки видеа – всичко трябва да е до 1 минута, никой няма повече време от между 30 секунди и 1 минута за информация. Така че в това отношение много са променени. Гледам ги през междучасието, седнали един до друг навън и дори си пишат един на друг, не си комуникират – това е много лошо.
Спряха ли да умеят да комуникират?
Да, да.
Има ли нещо вярно в това, че едно време е имало смисъл да ни слагат на чина момченце до момиченце, за да се научим да общуваме. Сега ги гледам: по единия тротоар – вървят пет-шест момчета, по другия тротоар – пет-шест момичета, и пак са в чата. Те не умеят да разговарят.
Ама те дори да са момченца до момиченца, те си гледат в телефоните. Това е. Даже вече основна роля на училището, всъщност така е и в нашето училище – ние вече ги принуждаваме да си играят. Няма, няма да си гледате телефоните, ще си играете, ще си говорите. Телефоните – отдолу. Говорете си, сега ти ще говориш, ти ще говориш, ти ще говориш. Вече това търсене на информация, писане на доклади, други работи… Според мен новата задача на училището е да караме децата, да ги учим да си комуникират и да си говорят.
Намирате ли все пак и нещо положително в събитията от изминалата седмица? Това, че се породи една по-голяма дискусия? Ето, вие да сте по-спокойни като имате процедурата, като не носите еднолично отговорност за стотици деца? Може ли да извлечем нещо хубаво?
Да, ние сме доволни. Това промени тази инструкция, тази процедура, за която ние от 10 години настояваме, директорите. В този смисъл – да, ние сме доволни, защото действително се помисли, че директорът не може, не може да взима тези решения и държавата, всичките институции се намесиха. Съгласете се, и за гражданите е по-спокойни, и за учителите, когато се знае, че две институции взимат решения за едно нещо. Защото някъде директорът може да бъде много компетентен, но някъде може да се изплаши и да вземе неадекватно решение.
И ако е възможно, институциите да демонстрират уважение една към друга, а не разнобой в публичното пространство.
Абсолютно. Защото училището е институцията, в която учим децата на уважение към институциите през целия си живот. Когато неглижираме училище, когато родители, други институции се отнасят към училището като към някаква институция – абе, има някакви там правила, ама ако искат се спазват, ако искат не се спазват и т.н., когато така се отнасяме, децата се научават, че в България институциите са формални. Има там някакви правила, закони, ама може да не ги спазваш и нищо не ти се случва.
Какво ще си кажат – те се карат на директора, ние ще го слушаме него!
Ами да, най-малкото това. Ами колко често наказания на ученици – ние вече не ги наказваме, не ги санкционираме по никакъв начин, защото тя, процедурата, е толкова тежка, толкова тромава, че ти, за да… Примерно, идеята на една забележка е да кажеш на детето и на родителя това дете малко да се стегне, да идва по-редовно на училище и т.н. Тя, процедурата, все едно го осъждаш за кражба на 1 милион лева. Тя има 23 атрибута, същата е както една съдебна процедура, и после се обжалва в съда.
Тези, готините, сладурите, учениците, които звъняха със заплахи за бомби, на които нещо не им се ходи на училище, ако в момента Ви слушат, какво ще им кажете?
Ще им кажа, че тези опити са безсмислени и не би трябвало да си рискуват бъдещето с тези опити. Почти сигурно е, че ще ги хванат, защото в повечето случаи ще се похвалят на приятелите си – виж какво направих аз. Той, ако иска да не ходи на училище, казва на мама, че го боли коремчето, и ще си остане вкъщи. Те го правят, за да кажат „Еее, колко сме велики!“. Да де, обаче като кажат на един колко са велики, който не се е обадил, почти сигурно е, че по някакъв начин ще ги издадат и ще си провалят много планове.
Очаквате ли да има правителство, г-н Александров?
Не. Очаквам, че няма да има правителство. Казвам го с тъга, защото вече от две години образованието е зациклило. Имаме нужда от сериозни промени, от сериозни реформи, които обаче могат да се направят от едно правителство с един хоризонт да кажем по-голям от година. А при нас толкова бързо се развива светът, че някои неща не могат да се правят от правителства, които са за два, три, пет месеца.
И няма да могат да ви кажат „Ама ние сме тук за малко, нямаме правомощия“. Ако става въпрос за законодателни промени, трябва да минат през Народно събрание.
Точно това е, да. А имаме нужда от законодателни промени.
Какви най-вече?
Много. Например, в т.нар. приобщаващо образование трябва да се променят много неща. Ето, процедурите например за санкциониране на ученика – те са безсмислени и повечето директори не ги използваме, защото примерно сферата е за забележка. Бих предложил например натискът към учителите за повишаване на оценките да се приравни към корупцията. Защо? „Пиши му петица или шестица“. Добре, какво е това? Или злоупотребяваш, да кажем, или го заплашваш, или го подкупваш. Ето едно. И това е абсолютно безсмислено. Ние, учителите, особено в големите градове сме подложени на тотален натиск от родителите за повишаване на оценките, които не им трябват – от 5 и 6 клас не им трябват оценките, просто за нищо… Ей така, просто заради някакво его. Самият натиск за повишаване на оценките понижава авторитета на училището и на институциите. Значи той казва „Ето, мама ще говори с учителя“. Говорил съм си с колегите, те казват „Ние пишем по-високи“, каквото и да казват някои директори, те го казват – „Защото ги е страх“. „Ние пишем много по-високи, винаги пишем с една единица повече или половин единица повече, защото не си струва натискът и нервите, които имаме с родителите“.
Някой ще каже обаче, че се случва и обратното, защото така имиджът на училището е по-добър – със завишаването на общия успех.
Ами да де, обаче…
Има ли го и това?
Има го и това е вече грешка примерно на Министерството. Според мен тези класации от матури, от другите, те не са реални, защото както казах, според мен новата парадигма на училището е възпитаване на едни комуникативни деца, нормалната комуникация, възпитаване на качества на характера. Аз лично…
При Вас конкретно има много артистични деца, да не забравяме.
Точно така.
Там математика дали толкова знаят, дали ще обърка геометрията, не е толкова важно.
На бележкарите ще кажа: аз лично от 20 години съм директор, сигурно съм провел над 1000 интервюта, не си спомням нито един да съм го назначил, защото е имал по-висока от другия оценка. Да кажа – ааа, тоя е с 5,70, другият е с 5,20. Гледам как се държи, комуникационните умения, представям си го как ще говори с учениците – това е важното. Така ще бъдат избирани и новите деца, когато отидат на новата си месторабота. Затова на това трябва да ги научим. Ние това го правим примерно в нашето училище, това ни е една от задачите: представи се най-добре за кратко време. Това са уменията, които децата трябва да учат.
Благодаря Ви!
И аз благодаря!
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
