В разгара на битката за титлата Левски изглежда все по-уверен в пътя си към върха, а настроението в съблекалнята отразява тази амбиция. Един от хората, които олицетворяват това израстване – Алдаир Невеш, говори за целите, конкуренцията и желанието да остане в историята на клуба. В интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT португалецът разкрива какво стои зад възхода на тима и как „сините“ гледат към финалния спринт на сезона.
„Това е нещо, което си говорим винаги в съблекалнята. Чувстваме се привилегировани и много щастливи да сме на това място, но истината е, че работим от миналата година това да се случи. Няма друга мисъл, която да минава през главите ни, освен това да сме шампиони. Всички ние сме с ясното съзнание и искаме да оставим следа, да напишем история в клуба“, започна Алдаир пред DIEMA SPORT относно амбициите за титла на „сините“.
Девет точки аванс за Левски с десет мача до края на сезона – много или малко са те на този етап?
„Намираме се в добра позиция, но трябва да продължим по същия начин, да мислим мач за мач. Ние се трудим още от началото за нашата цел и само, ако работим по същия начин, отдадени сме, показваме същото отношение, както до сега, ще можем да сме на победния път, а в края на шампионата да се поздравим с титла“.
Очакванията винаги са били високи, но този път целта е на няколко крачки разстояние. Как се справя клуба с напрежението и каква роля играе то?
„Ние считаме тази ситуация за нормална. С ясното съзнание, че трябва да продължим да работим здраво, защото това е единственият начин да триумфираме в края. Знаем, че това е от изключително значение за клуба. Трябва да продължим да показваме зрялост в това, което предстои – мач за мач и ден за ден“.
Основният претендент е ясен – Лудогорец. Тим, който никога досега не е изпадал в толкова тежка ситуация на догонващ. Двата тима вече изиграха четири мача през кампанията, а Левски загуби три от тях. Какви се изводите?
„Не сме доволни от резултата в тези мачове. Завършихме наравно на нашия стадион, но загубихме останалите срещи. По мое мнение, не заслужавахме да загубим както мача за Суперкупата, така и този за Купата, защото отборът стоеше добре, притежавахме топката, бяхме доминиращия тим. За нещастие, не можахме да се поздравим с победата, защото не отбелязахме гол. И в двата мача считам, че бяхме по-добри, имахме нашите възможности, но просто не успяхме“.
Десет оставащи кръга, десет финала. Отвъд мачовете с Добруджа и Арда опоненти ще бъдат само и единствено представители на Топ 5 – сблъсъците на истината предстоят.
„Знаем, че мачовете, които ни очакват, ще са много здрави и трудни. Но пък в първенството, вече се изправяхме един срещу друг, познаваме си определено и имаме своите предимства. Считам, че имаме сили да изиграем добре мачовете както до края на редовната фаза, така и в плейофите. Ще вложим всички усилия във всяка една от срещите, защото те ще го изискват“.
Ако има позиция в състава на Левски, която да е напълно окомплектована, то това е на десния краен бранител. Там, където сякаш Алдаир и Оливер Камдем водят равностойна битка, която помага на всички.
„Ние осъзнаваме, че представляваме Левски, тук са събрани най-добрите футболисти. Мисля, че това създава една здравословна конкуренция, която изисква да сме винаги на високо ниво. Просто не те оставя в покой. Искаме да дадем най-доброто от себе си и да играем, възможно най-много минути. Не само за мен, за всички в отбора конкуренцията се отразява много добре“.
Сега на „Герена“ пристига петият в таблицата Черно море – тимът с най-солидна защита в лигата и единственият отбор победил селекцията на Хулио Веласкес на стадион „Георги Аспарухов“.
„Спомням си този мач от миналата година. Знаем, че Черно море е силен отбор. Не беше лесно срещу тях, мачът като гост изобщо не бе лесен. Не искаме нищо по-силно от това и нищо не ни устройва, освен победата. Ще покажем това с нашите силни страни, аргументи и воля, защото искаме да спечелим не само заради нас самите. Тази победа е важна за клуба. Искаме да подарим успеха и на нашите фенове“.
Без съмнение двигателят на Левски за възхода, спрямо предишни години, носи името на Хулио Веласкес. Но какво изисква на първо време специалистът от Саламанка?
„Както сте видели и по време на мачовете, той е много темпераментен. Притежава този дух и успява по време на двубоите да ни предаде желанието за победа. Откакто е тук, той определено е заявил своите амбиции и е показал огромното си желание. Това успява да ни предаде по време на мачовете – да играем до последната минута, да не се предаваме и да даваме максимума от себе си“.
Темпераментен, експресивен, горящ във всяка една секунда. Ако не вярвате, питайте скамейките на част от стадионите. Такъв ли е обаче Веласкес и в съблекалнята?
„Да, определено показва емоции. В някои от случаите, когато на ни се получават нещата или не играем добре, се случва малко да ни понатисне, но както и когато се представяме добре. Той намира начина да ни го каже и да ни поздрави“.
Сега насочваме поглед към усмихнатия португалец от Тореш-Ветраш – Алдеир, за да ни разкрие какво е усещането да играеш на елитно ниво за първи път в кариерата си.
„До този момент в кариерата ми, това е най-големият клуб, в който съм играл. От опита ми в Испания и Португалия и там, където съм бил преди, дори не предполагах фактически в колко голям клуб идвам. Много съм щастлив от това, което виждам в мачовете ни и като гости – многобройната публика, която ни подкрепя. Чувствам се горд, че съм част от този клуб и наистина не искам нищо повече от това да оставя следа в клуба и да станем шампиони“.
Тази следа би била незаличима, но Алдеир вече подари паметни емоции на „сините“ фенове, преди точно една година. Първо, той отбеляза изравнителното попадение за 2:2 в голямото дерби срещу ЦСКА, а само седмица по-къснно донесе и точката при още едно драматично равенство, този път 3:3 със Славия.
„Без съмнение, това си остават един от най-добрите моменти в кариерата ми. В момента, в който отбелязах тези попадения, не си давах сметка какво е значението им всъщност. Този гол срещу ЦСКА в 90-ата минута, това беше всичко. Срещу Славя по същия начин, но беше различно, защото беше на нашия стадион и беше много красиво“.
В историята на Левски има няколко нации, които са на почит. Бразилците, преминали през „Герена“, са най-голям брой и с най-много мачове. Сред тях са французи и нигерийци, за да стигнем до португалците – осем на брой с над 300 двубоя за „сините“. Но Алдеир е рекордьора сред „мореплавателите“ с 62 мача за столичния тим.
„Всъщност не знаех за този факт, но определено това ме кара да се чувствам горд и е изключително важно за моята футболна кариера. Много съм щастлив, че съм португалеца с най-много мачове за Левски“.
Но как иска да бъде запомнен той?
„Искам да ме запомнят като шампион. Като португалеца, станал шампион с Левски. Разбира се, осъзнавам колко е важно това за клуба, но и в личен план ще е много важно за мен“, завърши Алдаир.
