- Призивът на ПП-ДБ „Дайте ни цялата власт“ е по-скоро мобилизационен, отколкото реалистичен
- Колко би взел проект на Радев? За да се измери, трябва да обяви хората около него и основните послания
- ГЕРБ трудно могат да бъдат „срутени“, но могат да бъдат изпреварени
- Твърденията, че със своя партия Радев ще ни върне към Русия, са по-скоро лозунги – членове сме на ЕС и сме в Шенген и в еврозоната. С какво точно и накъде ще се „завива“?
- Трудно е да си представим която и да било политическа сила да получи цялата власт в този момент
- Обществото ни е все по-недоверчиво и взискателно. Политиците много по-трудно ще разчитат на „автопилот“ и на инерционен вот.
– ГЕРБ и ПП-ДБ върнаха първия и втория проучвателен мандат на президента Румен Радев. Прогнозите са, че и с третия ще се случи същото. Очаквахме президентът Радев да скочи в политиката със своя партия. Защо “кръжи над пистата”, г-жо Славкова?
– Все още не е късно за подобен ход от страна на президента Радев. Разбира се, за да го предприеме, му е необходима достатъчно солидна гаранция, че в рамките на този парламент няма да бъде съставено ново правителство. Такива бяха и публичните заявки на всички парламентарно представени партии по време на консултациите – поне на ниво политическа реторика.
В момента в публичното пространство текат две паралелни интерпретации – че “ще скочи” и че “няма да скочи”. И двете се опитват да четат намеренията му през противоречивите сигнали от политическата среда. На мен обаче ми се струва, че чисто политически той вече получи подарък в лицето на тези изненадващи предсрочни избори – те пренаредиха терена, отвориха нови възможности и създадоха различна политическа динамика извън очакваните президентски избори.
В подобна ситуация рационалният политически избор обикновено е да капитализираш момента. Именно затова вероятността да се възползва от този прозорец на възможност изглежда по-голяма, отколкото да се въздържи. Освен това всяко протакане увеличава риска инициативата да бъде иззета от други политически играчи.
– Какво губи Радев, ако не се яви на тези избори, а при евентуални следващи предсрочни през юни или на предсрочен вот заедно с президентските избори? Или ако изобщо не се яви?
– Първо, кой всъщност дава гаранция, че след тези предсрочни избори ще има нови? Никой. Това е ключовият риск в цялата ситуация. Ако президентът не се яви сега, той почти със сигурност ще инкасира политическа щета, защото ще продължи да повишава очакванията, че ще излезе със собствен политически проект, без това реално да се случва. В един момент подобно разминаване между очакване и действие започва да работи не в негова полза, а срещу него.
Цялата му реторика през последните месеци – а особено след 9 май с искането за референдум за еврото – е подчинена на една ясна логика: трупане на политически капитал и политическо позициониране.
Не ми се струва правдоподобно той толкова лесно да пренебрегне това натрупване. В политиката капиталът, който не се инвестира навреме, обикновено започва да се обезценява. А моментът, в който общественото внимание и очакванията са концентрирани, рядко се повтаря в същата конфигурация.
– Неотдавна се учреди “Трети март”, с която държавният ни глава, припознат за неин неформален лидер, отрече да има нещо общо. Ще се появят и други нови проекти. Как ще променят картината – до момента ГЕРБ и ПП-ДБ са на челни позиции?
– От днешна гледна точка е практически невъзможно да се каже какви биха били резултатите. Едно е политическата ситуация без Румен Радев на терена, съвсем друго е с Румен Радев. Самото му влизане пренарежда системата и прави всякакви предварителни прогнози по-скоро спекулативни, отколкото аналитични.
Първо трябва да “слезе на терена” – да се видят хората около него, политическата платформа, основните послания, тоест целият образ на проекта във всичките му елементи. Едва тогава социологията може да започне да мери адекватно – когато всички реални заявки са на масата, а не когато се работи с хипотези и слухове.
И нещо важно: партии като “Трети март” изобщо не са изненада в подобна политическа ситуация. Ако обаче не бъде ясно и убедително наслоена дистанцията от тези “гъби двойници”, те могат да започнат да “щипят” по малко – да вземат периферни гласове, да размият посланието и да създадат допълнителен шум около основния проект. В такава ситуация контролът върху политическата идентичност става не по-малко важен от самата електорална мобилизация.
– Сред кои ще търси една партия на Радев коалиционни партньори, ако се окаже сред първите? Защото прогнозите са, че има потенциал, но няма да направи власт с мнозинство?
– Пак ще повторя: твърде рано е и на този етап все още сме само в полето на хипотезата дали изобщо ще “скочи”, или не. Всякакви разсъждения за резултати и конфигурации преди това са по-скоро интелектуално упражнение, отколкото реален политически анализ.
Ако обаче допуснем, че все пак влезе и успее да вземе убедително първото място с адекватен брой депутати, това обективно би улеснило намирането на коалиционни партньори. В подобна конфигурация дори ПП-ДБ могат да се окажат вероятен партньор. В много по-малка степен виждам такава възможност например с “Възраждане” поради различията в политическия профил и международната ориентация.
Но нека подредим схемата правилно: първо да обяви проект, да видим какъв е неговият образ, кои са хората около него и какви са посланията му. После да видим изборните резултати. И едва след това има смисъл да говорим за управленски конфигурации и коалиционни формули. Всичко друго засега е бягане твърде далеч пред събитията.
– Мнозина се опасяват, че влезе ли във властта партия на Радев, ще направим идеологически завой към Русия, след като сме приели еврото. Също, че досега е бил наблюдател и критик на управлението, но не и човек с реален управленски опит.
– А как всъщност се прави “идеологически завой” в тази ситуация? Ние сме членове на ЕС, в Шенген и в еврозоната. С какво точно и накъде ще се “завива”? За мен подобни твърдения звучат по-скоро като политически лозунг, отколкото като реалистичен сценарий.
Освен това не мисля, че Румен Радев – натовски генерал – би тръгнал в подобна посока. Няма сериозни индикации за такъв тип завой. По време на служебните кабинети, назначени от него, например не сме видели да бъде спирана помощта за Украйна. Давам това просто като илюстрация, но тя е показателна.
Реалността е, че стратегическата рамка на България вече е зададена и пространството за драматични геополитически завои е много по-малко, отколкото се внушава в публичния дебат. Затова подобни страхове по-скоро мобилизират електорално, отколкото описват реална възможна политика.
– Протестите ще родят ли нова сила, или ще си останат в полето на надеждите за промяна?
– По-скоро не смятам, че протестите ще родят нова политическа сила. Изглежда, че основната енергия вече се изконсумира с постигането на непосредствената цел – подаването на оставката. На този етап не виждам признаци тази мобилизация да се трансформира в нещо по-устойчиво, говорейки за реален политически проект с организация, структура и дългосрочна стратегия.
Протестите по-скоро останаха в полето на натиск, който доведе до оставка, и на надеждите за промяна, отколкото да се превърнат в инкубатор за нов политически субект. Това не е нещо необичайно за българския контекст – често гражданската енергия избухва силно, но трудно се институционализира.
Печеливш в някаква степен от тази ситуация със сигурност са ПП-ДБ. Те най-лесно могат да капитализират настроенията, защото вече имат изградена политическа инфраструктура и разпознаваемост и могат да “приемат” част от този протестен вот.
– ПП-ДБ поискаха цялата власт и демонстрират влияние чрез протестите. Ще се излее ли тяхната енергия в урните в края на март, така че да станат първи?
– Трудно е да си представим, че ПП-ДБ могат да получат “цялата власт”. Всъщност трудно е да си представим която и да било политическа сила да получи цялата власт в този момент. Не мисля, че се намираме в политическа ситуация, в която някой може реалистично да вземе 121 депутати и да управлява самостоятелно.
Без съмнение ПП-ДБ ще капитализират част от протестната енергия – това е логично и почти неизбежно, предвид че те са най-близо до този тип градски, антикорупционен и реформаторски вот и имат готова политическа инфраструктура да го “поеме”. Но според мен тази капитализация няма да е в такъв мащаб, че да реализира амбицията им да станат първа политическа сила.
По-скоро сме в ситуация на продължаваща фрагментация, в която дори и печелившите от дадена криза или протест трудно могат да направят решителен пробив. Системата остава разпокъсана, а мнозинствата – трудни за сглобяване. Това прави лозунга за “цялата власт” по-скоро мобилизационен, отколкото реалистичен политически хоризонт.
– Борисов е уверен: “ГЕРБ пак ще бъдем първи”. Кое би го спънало?
– Това, което може да спъне Борисов и ГЕРБ, е появата на нова политическа ситуация с нов политически играч, който реално ще пренареди терена. Хипотезите, в които мислим, може да разместят първото място и да променят обичайната аритметика на изборите.
Но не бива да се подценява едно нещо: ГЕРБ имат твърд електорат, който не изчезва просто така. Това е добре организирана, дисциплинирана и сравнително устойчива подкрепа, която им гарантира висок базов резултат дори в неблагоприятни политически ситуации.
С други думи, ГЕРБ трудно могат да бъдат “срутени”, но могат да бъдат изпреварени.
– Има ли позитив в цялата политическа ситуация, в която се оказа държавата ни?
– Ако търсим позитив, той не е в самата криза, а в ефектите. Най-големият плюс на сегашната политическа ситуация е, че тя постепенно изчерпва илюзиите – и у политиците, и у избирателите. Става все по-ясно, че “лесни решения” и “силна еднолична власт” в тази фрагментирана среда просто няма как да има.
Второ, системата е принудена да се учи на нещо, което в България традиционно не умеем добре – преговори, компромиси и коалиционна култура. Дори когато това става болезнено и с лош вкус, то е част от нормалното функциониране на парламентарните демокрации.
Трето, появява се и един по-дълбок, макар и бавен, процес – преструктуриране на политическото пространство. Старите разделителни линии сякаш се размиват, търсят се нови представителства, нови формати. Това сякаш каза и площадът.
И накрая – обществото става по-взискателно и по-недоверчиво. Това не е комфортно за управлението, но е здравословно за демокрацията. Политиците вече много по-трудно могат да разчитат на “автопилот” и на инерционен вот.
С други думи – ситуацията е неприятна, но не е безнадеждна. Тя е по-скоро болезнен етап на пренареждане, отколкото чисто пропадане.
Обществото ни е все по-недоверчиво и взискателно. Политиците много по-трудно ще разчитат на “автопилот” и на инерционен вот.
CV
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня.
Завършва специалностите “Социология” и “Политически мениджмънт” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Работила е в екипите на големи социологически агенции.
Съосновател е на Изследователски център “Тренд” през 2016 година.
