За намаляване на потреблението, за да се натиска инфлацията надолу, призова вицепремиерът Атанас Пеканов по Нова тв.
Той се обърна не само към търговците, но и към обикновените български граждани.
Няколко пъти съм предупреждавал, че спекулата и нелоялните търговски практики са най-големият риск за влизането в еврото. И през потреблението трябва малко да се натиска, за да не се вдигат толкова цените. Трябва и потребителят да участва в това.
Знам, че не е приятно, но в крайна сметка от някои услуги, които ни искат за същата цена, но в евро в днешно време, се налага да намалим потреблението, заяви вицепремирът по европейските средства.
„Аз продължавам да се питам защо в Австрия и Виена някои продукти са по-евтини, отколкото в София“, заяви Пеканов.
Любопитното е, че почти година по-рано – на 9 юни 2025 г., в навечерието на конвергентния доклад подобен призив направи и тогавашният министър-председател Росен Желязков. Положителният доклад се оказа повод за някои бизнеси да вдигнат цените, предупреди Желязков и успокои, че ще се преодолеят всички възможности за спекулации. И заяви, че няма никакво основание хората да започнат да харчат панически спестяванията си. Държавата има воля и разполага с необходимите механизми за спокойното и плавно въвеждане на еврото. Важно е да разсеем страховете на хората, подчерта тогава Желязков.
А преди 35 г. в далеч по-драматична криза премиерът Димитър Попов в подобен смисъл каза една от най-известните фрази в новата ни история. (Виж по-долу.)
Преди 35 г.: „За бога, братя, не купувайте“ от кабинета, в който се дебнеха срещу корупция
Правителството на Димитър Попов поема държавата на 20 декември 1990 г. в тежки времена – след кризисната Луканова зима.
И стартира „шокова терапия“. На 1 февруари 1991 г. правителството освобождава цените. Дотогава хитрите търговци крият стоките си, а след това ги вадят за продан на многократно по-високи цени. След края на правителственото заседание по този въпрос журналистите наобикалят премиера Попов. И на другия ден всички медии го цитират с емблематичното: „За бога, братя, не купувайте…“
Точните думи на премиера Димитър Попов са следните: „За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.“
Въпреки че няма още приет закон за приватизацията, кабинетът „Попов“ прави и първата приватизационна сделка – продадена е една бензиностанция, извадена от състава на „Петрол“.
Правителството на Попов идва на власт след оставката на управлявалия само 3 месеца преди това кабинет на Андрей Луканов. В края на август 1990 г. се провежда среща между представителите на основните две политически формации у нас – СДС и БСП. Сините са представени от д-р Желю Желев и Димитър Луджев, а червените – от Андрей Луканов и Александър Лилов. Именно на нея Луканов формулира тройната формула за решаване на политическия въпрос:
БСП взима шефското място в НС, СДС – президентството,
и се създава програмен кабинет, оглавяван от него.
Следват остри реакции от партии в СДС, които не искат правителство с бившите комунисти, а от своя страна червените отказват вариант Димитър Луджев да оглави такъв кабинет.
Накрая за министър-председател е избран юристът Димитър Попов, дотогава председател на Централната избирателна комисия по време на изборите за Седмото велико народно събрание през 1990 г. Така за първи път след 1946 г. начело на България е некомунист. А в правителството за първи път влизат представители на опозицията. Икономическият блок е поверен на СДС: Димитър Луджев става вицепремиер, Иван Костов – министър на финансите, Иван Пушкаров (БСДП) поема Министерството на индустрията, търговията и услугите.
От БСП вицепремиер е Александър Томов, а външен министър и вицепремиер от БЗНС е Виктор Вълков. БСП участва с шестима министри, сред които Атанас Папаризов, Веселин Павлов, Пенчо Пенев, Емилия Масларова и други.
А Стефан Цанев в интервю за „24 часа“ разви интересна теза: Правителството на Попов е единственото в нашата демократична история, което не бе обвинено в корупция. Тайната е проста: седесарите дебнеха комунистите да не крадат, комунистите дебнеха седесарите, всички останали дебнеха и едните, и другите, и т.н.
