„Аз съм традиционалист, но със съвременни мисли, моралист, но въпрекист“, думи на актьора Асен Кисимов, от чието рождение днес се навършват 90 години.
Асен Ангелов Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Заради професията на баща му, автомобилен инженер, семейството пътува из цяла България. През 1946 г. баща му е назначен за заместник-министър по транспорта и семейството се мести в София.
В София Асен Кисимов завършва първия пълен випуск на Руската гимназия. Първоначално кандидатства руска филология, но впоследствие се насочва към Висшия институт за театрално изкуство (дн. Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), където завършва актьорско майсторство при Георги Стаматов през 1959 г.
Въпреки силния клас, в който попада – редом с Виолета Бахчеванова, Живко Гарванов, Сотир Майноловски, Димитър Манчев и Вълчо Камарашев – Кисимов успява да се открои. Това става не заради съвпадението на фамилията с тази на Константин Кисимов, с когото няма родствена връзка. При по-късна среща на снимачната площадка Константин Кисимов му разказва произхода на фамилията – от „кисим“, означаващо имение или болярин.
„От малък съм чешит и мога да разказвам весели неща, а това се цени в един актьор. Знаех много басни и за нула време можех да се престоря на жаба, крокодил, слон и какво ли още не“, споделя актьорът през 1999 г. в интервю пред в. „Сега“.
ЕДНО ПАРЧЕ ДОБРО, КОЕТО СЕ ДВИЖЕШЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ
В периода 1959-1962 г., след завършването си, Асен Кисимов започва да играе в Драматичния театър в Бургас. Там се запознава с режисьора Леон Даниел, когото смята за свой втори учител и участва в много негови постановки. През 1961 г. Кисимов участва в два филма – „Бъди щастлива, Ани!“ и „Последният рунд“, а през 1962 г. във филма „Пленено ято“.
През 1962 г. актьорът се завръща в София и постъпва във Военния театър (дн. Театър „Българска армия“), където играе до 1964 г. За кратко играе в Театър „Народна сцена”, а от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата” (дн. Театър „София”). От 1972 до 2003 г. отново е в трупата на Театър „Българска армия“. Сред по-известните му роли са Петя Трофимов („Вишнева градина“ от Антон Чехов), Порфирий („Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски), Учителя („Посещение на старата дама“ от Фридрих Дюренмат), Белардо („Учителят по танци“ от Лопе де Вега), Фортунато („Рибарски свади“ от Карло Голдони) и др. Незабравима за публиката остава ролята на Николай в „Необикновен процес“, за която Кисимов е удостоен с Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър през 1964 г.
През 1965 г. Кисимов става водещ на предаването „Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР), където става известен като „бате Асен“. С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи. „Той беше едно парче добро, което се движеше из България“, казва Любомир Пеевски, сценарист на „Час на слушателя“ още от създаването на предаването през 1964 г.
Асен Кисимов участва и във филмите „Понеделник сутрин“ (1966, режисьори Ирина Акгашева, Христо Писков). ,,…И дойде денят“ (1973, режисьор Георги Дюлгеров), „Да изядеш ябълката‘ (1976, режисьор Никола Рударов), „От нищо нещо“ (1979, режисьор Никола Рударов), „Бягащи кучета“ (1989, режисьор Людмил Тодоров) и др.
Върховете във филмовата му кариера са във „Бронзовата лисица“, „Бягащи кучета“, „Рицарят на бялата дама“, „От нищо нещо“, „Топло“ (1978), „Понеделник сутрин“.
Освен песента „Къде остана детството“ към „Войната на таралежите“ (1979), Кисимов изпълнява и рефрена „Всяко момче е бъдещ мъж“ към филма „Васко да Гама от село Рупча“, както и още около 60 песни, представени на фестивала „Златният кос“.
През 1996 г., за 60-годишнината си, заедно с композитора Бенедикт Молхов Асен Кисимов прави спектакъла „Чудото Чудомир“.
През 1983 г. Асен Кисимов е удостоен със званието „Заслужил артист“, а през 1986 г. е носител на Голямата награда „Владимир Трендафилов“ на Министерството на културата за изключително художествено изпълнение.
През 2002 г., на 10-ото връчване на наградите „Максим“ на Военния театър, Асен Кисимов е удостоен със специална награда – статуетка от Ставри Калинов, за моноспектакъла „Великите поети на България“, в който е изпълнител, сценарист и режисьор. Моноспектакълът е създаден за ученици като алтернатива на дискотеките и включва стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя мисия възраждането на актьорските рецитали.
„Аз съм традиционалист, но със съвременни мисли, моралист, но въпрекист“, заявява Асен Кисимов през 2004 г. пред в. „Дума“.
На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на своя приятел, фотографа Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъл на Камерния оперен театър в града, с който са открити Дните на френската култура. Ден по-късно между двете участия, на 13 юли, актьорът Асен Кисимов умира в дома на благоевградския фотограф.
В ОБЩЕСТВЕНАТА ПАМЕТ
„Запазете винаги детското в себе си“, е пожелал актьорът Асен Кисимов на излизащия във Великобритания български в. „Будилникъ“ ден преди смъртта си. Това съобщава на БТА главният редактор на вестника Деница Славова през 2005 г. по повод кончината на Асен Кисимов. Пред вестника актьорът разказва за свое пътуване до Лондон през 1985 г. и негово посещение на премиера на „Хамлет“ на Шекспировия театър. „Наредих се пред вратите на театъра още в 2 часа следобед и отидох при разпоредителките, които бяха млади момичета. Със скромния си английски казах само, че съм български актьор и трябва да видя тази пиеса или ще убия някой. Тогава едно от момичетата ме разбра, трогна се и ме вкара, на най-високото място, където са духалата в залата, и гледах доволен и безкрайно щастлив „Хамлет“ в Лондон без билет“, разказва Кисимов.
На 4 март 2026 г. в Студио 1 на Българското национално радио (БНР) е представен мултимедийният спектакъл „Гласът на моето детство“, посветен на 90-годишнината от рождението на актьора Асен Кисимов. Автор на спектакъла е журналистът Георги Тошев. Събитието се излъчва на живо по програма „Христо Ботев“ и проследява творческия път на Асен Кисимов – от първите му изяви в радиото до емблематичните му роли в театъра и киното.
В спектакъла звучат популярни песни от неговия репертоар, сред които „Тече, всичко тече“, „Къде са ми детските книжки“, „Зайченцето бяло“ и др. Участват Анета Сотирова, Людмила Сланева, Вяра Табакова, Паола Маравиля, група „Живи и здрави“, както и музиканти от съставите на БНР.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ:12.2.2002; 29.3.2002;13.7.2005; „Гласът на моето детство“ отбелязва 90-годишнината на актьора Асен Кисимов; Голяма енциклопедия „България“, София, 2012, т. 6, с. 2325; Енциклопедия „Българско кино“, София 2000, с. 15-16; в. „Сега“, бр. 105, 6.5.1999; в. „Дума“, бр. 30, 7.2.2004; в. „Земя“, 13.9.2004; в. „Българска армия“, бр. 16149, 14.7.2005;
/КБ
