Преди седмица отпразнувахме 50 години от великия подвиг на тримата американски космонавти, които стъпиха на луната с „Аполо 11”. И това е наистина  събитие, за което техническата мисъл на човечеството може да се гордее. Спомням си, че тогава слядяхме с трепет, макар и ограничени от информация в соц. времето, за това събитие и много от нас   по детски си мечтаехме как в най-скоро време пътуването до луната ще се  превърне в екскурзия, в която всеки ще може да се включи. Дори си  представяхме как се качваме на космическия кораб и  отлитаме. Да, това беше сензация и успех на човечеството. Този полет, а и последващите полети даваха надежда, че с тези открития на научната мисъл, хората ще се реят из небесата и вселената и ще се чувстват щастливи. Още повече, че не беше отшумял споменът от световната война и сълзите все още се стичаха от очите на майките и бащите по  загиналите близки,  синове и дъщери. И наистина, на фона на трагичните събития,  на милионите загинали, това събитие накак си даваше надежда, че човечеството се е вразумило и е направило полезен ход в своето развитие. Да не говорим за пролетарския ентусиазъм, с който голяма част от хората  живееха по онова време. За съжаление, наред с еуфорията на пътуването до луната, вървяха събитията около Студената война, войната във Виетнам, Карибската криза и ред други събития, помрачаващи радоста от надпреварата коя държава да изстреля повече спътници и хора в космоса и да направи повече открития в името на човечеството. 

        Вместо обаче да  си е взело поука от милионите безмислени жертви от двете световни войни и до ден днешен човечеството на няколко пъти е достигало до прага на нова война. Вече дори спряхме да броим конфликтните точки по света, в които се водят локални сблъсъци и се избиват хора в името на някакви измислени каузи или в името на своя Бог.  Погледнато от височината на  логиката и чистия разум,   на базата на  това, което се случва, приличаме на малки деца, които си играят на „Лоши и добри”, целейки се с водни пистолети. Всички сме си играли  на подобен тип  игри, нали? Само, че при децата, след играта нямаше ранени или убити и всеки се прибираше у дома с чувството, че  заедно сме играли щастливо и до насита. Е, вярно, с обелени колена и носове, но това беше част от възможността да порастнем.

        За съжаление и за разлика от децата,   „порастналите и  умни” хора не осъзнаваме, че всички конфликти и сблъсаци са продукт на нашата егоцентрична същност. А  тя няма да ни доведе до мечтаната екскурзия в космоса, а до разрастващи се конфликти, сблъсъци и страдания. Разбира се, че тази наша егоцентрична същност не се осъзнава от никого, а всеки си мисли, че нещата така трябва да случват   и това е пътят към бъдещия мир, благоденствие и щастие. Но има една сентенция, която казва, че „Пътят към ада е постлан с добри намерения”.

        В реда на тези мисли,  има ли това нещо общо с кацането  на Луната и започналите изледвания на Марс?   Да, наистина, може ли да се  постави под общ знаменател всичко, което се случва около нас и космическите полети?  Общото е, че изследвайки Луната, после Марс и други планети, а и целия Космос,  нашето намерение е да ги експлоатираме по същия егоистичен и неразумен начин, както земята. Не, че това е напълно възможно, но истинската ни егоистична същност е такава, че освен консуматорски, ние не можем да мислим по друг начин. Още повече, че към днешна дата, в следствие на изследванията ни,   в космическото пространство са останали тонове отпадаци от нас. И какво трябва  да променим, за да се чувстваме щастливи от техническите ни постижения, а не да ги използваме за убийства и разрушения?… Трябва да променим себе си така, че да бъдем в равновесие със самата Природа. Много често говорим за равновесие, но малко хора се замислят какво означава това?!

        Ние съществуваме вътре в Природата. Огромен брой параметри въздействат върху нас – температура, налягане, различни колебания, всевъзможни вълни, радиоактивност и други, и други. Ние трябва да се намираме в равновесие с всички тези прояви на Природата. Такъв е физическият закон, при което тялото, пребиваващо в състояние на равновесие с обкръжаващата среда, се намира в най-комфортното си състояние.

        Но съществува и невидима част на Природата. Тя се състои от закони на желанията, от закони за нашето  желателно  развитие, тоест от морални закони и човек трябва да им съответства, да бъде в равновесие с тях.

        Ние не познаваме тези закони. Ние считаме себе си толкова „добрички” в нашия свят, че не можем да си представим обратното. Мислейки си, че когато  даваме на някого пожертвувание,  помагаме на бедните, никого не обиждаме, плащаме си данъците, привеждаме възрастни през улицата и т.н., и т.н., си въобразяваме, че това е достатъчно за  равновесието ни  с обкръжаващия свят. Истината е, че  всичко това е егоистично и задоволява  само нашата егоцентрична природа. Според  законите на Природата, това е абсолютно нищо, защото аз правя само това, което мисля и разбирам с егоистичния си разум.

        А за да правим това, което е нужно,  трябва да изучим самата Природа и да се устремим към подобие с нея. Само този закон трябва да съблюдаваме – закона за подобието. Значи, трябва всеки ден, постоянно, да поправяме, да коригираме своето равновесие с Природата. За това трябва отначало да изучим какви изисквания предявява тя към нас и едва тогава да пожелаем да достигнем до подобие по свойства.

        За всичко това ни разказва науката Кабала. Какво е това обкръжаваща природа, какво представляваме ние самите, в какво несъответствие се намираме с тази природа, по какви параметри и как да постигнем равновесие с нея. В това се състои цялата наука.

        Оказва се, че целият този прогрес,  техническите ни постижения   улесняват нашия живот, но не ни дават отговор за смисъла му. А науката Кабала ни разкрива пътя,  методиката, как доброто намерение да ни доведе до равновесие  с вътрешната ни природа. И колкото и да звучи неразбираемо и  отвлечено от нашата консуматорска същност, това е смисълът  на съществуването ни.  И както неживата, растителната и животинската природа е интегрална, така и човечеството е взаимосвързано. Всеки един поотделно и всички заедно. Науката Кабала ни дава методиката, как – въпреки егоизма ни, да усетим интегралността, но в положителния смисъл – на добри взаимоотношения, на добросъседство, на любов и отдаване. Такава е Природата и ние сме длъжни осъзнато да стигнем до такова състояние. В противен случай, тя ще ни принуди със сила, с различни  бедствия, с катаклизми, със страдания и дори с  войни, да се уподобим по свойства с нея. И колкото и да звучи в сферата на фантазията техническите постижения, които човечеството използва, за да покаже надмощие, власт и сила могат и трябва да бъдат насочени в правилна посока. А това зависи само от нас. И полетите до Луната, до Марс и пътуването из космоса могат да бъдат  насочени не за самоотбрана или нападение, а за места, където хората ще се радват на спокойствие и релакс, като частица от Вселената.  Науката Кабала ни очертава пътя на развитието на човечеството, който не е само в техническите и космически постижения, а в равновесието по между ни. И ако всеки един от нас осъзнато се включи в нейното разкриване, ще навлезе в свят не само на действията, а на действия с  намерението да работим в полза на близките си, на  обществото, в което живеем,  извън егоцентричната си природа.

                                               Георги ГРАДИНАРОВ

 

Коментирай