Еньовден е български народен празник, който по принцип се чества на 24 юни всяка година

На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от „мамници“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

 

Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Утре е Еньовден, тази нощ небето се отваря и се случват чудеса!

Тази нощ – в нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, казва поверието. В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. А, за да сте здрави през цялата година, не пропускайте утре, на Еньовден, рано сутринта, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Това са част от поверията, свързани с Еньовден – денят на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в народния календар на българина. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.

Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. На празника на Йоан Кръстител, предсказал идването на Спасителя Исус Христос, християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие.

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Затова през тази нощ водата в реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година.

Всеки преди изгрев слънце трябва да се измие с лековитата роса или течаща вода, казва народът ни. Точно по изгрев слънце трябва да се обърнете с лице към него и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В крайморските райони твърдят, че морето “спира да се движи” и също се къпят в него. Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден моми и жени, врачки, баячки и магьосници събират билки, които използват за лек и магии през цялата година.

На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина. Народните вярвания твърдят, че по човека ходят 77 и половина болести. За 77 болести има цяр, само за половинката болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, но нея само посветени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ и да използват.

В нощта срещу Еньовден лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват из къщата и през годината ги ползват за лекуване. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

С тревите и цветята, набрани на празника, се увива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.

На Еньовден – денят на Св. Йоан Кръстител имен ден празнуват всички, които носят името Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  3. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  4. БЪЛГАРИТЕ
  5. РИБОЛОВ
  6. ГЮВЕЧ ОТ… ПОЛИТИКА
  7. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  8. България – Китай 中国-保加利亚
  9. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

Коментирай