90 НА СТО ОТ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВОДЯТ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ

0
976

Безплатни прегледи и консултации на деца със сърдечно-съдови заболявания се проведоха в Добрич. Инициативата се състоя по малък проект “Да помогнем на сърдечно-болните деца от Добрич – 2016”, финансиран от програма „Финансиране на граждански инициативи в полза на местната общност” на Община град Добрич.

Прегледите се извършват ежегодно от 2002 година, като за 12-и път се финансират от Общината. Проектът се изпълнява в партньорство между асоциациите “Детско сърце”-София, и “Детско сърце”-Добрич. Прегледите и консултациите бяха извършени от лекарите проф. Маргарита Цонзарова, доц. Анна Кънева от Детска кардиологична клиника при Национална кардиологична болница и добричкият кардиолог и д-р Йовчо Йовев. Проф. Цонзарова, която е и председател на асоциация “Детско сърце”-София, бе любезна да даде интервю за читателите на в. “Нова добруджанска трибуна”.

– Проф. Цонзарова, бихте ли представили накратко асоциация “Детско сърце”-София? Кога е създадена, каква дейност развива?
– Асоциация „Детско сърце” е една от първите неправителствени организации и е създадена през 1990 г. Инициативата бе на лекарите, тъй като ние като детски кардиолози усещахме необходимостта от психологическа подкрепа както на децата, така и на семействата. Това е един тежък проблем и цялото семейство се ангажира с неговото решаване. Отзоваха се много родители, които влязоха в първия Управителен съвет, проф. Величкова беше първият му председател. Вече повече от 25 години работим с децата и семействата. Имаме психо-социална служба, в която работи Мила Маркова. Тя прави консултации с децата. Имаме арт-ателие. Като НПО имаме на разположение къща, в която сме организирали социални спални за родители, които са на амбулаторни прегледи и имат необходимост от два-три дни да прекарат в София и могат безплатно да нощуват там. Организираме летни оздравителни програми за децата, особено за социално слабите. Освен че почиват на тези лагери винаги има психолог и лекар и те продължават да работят в психологически план. Имаме няколко клуба в организацията – на децата, на родителите и клуб на младите, тези, които са навършили 18 години, най-често сърдечно оперирани. За младите почти ежегодно провеждаме семинари на различни теми, които ги интересуват, по тяхно предложение, например за това как могат и доколко да спортуват, за семейното планиране, за избора на професия, за емоционалния стрес, който преживяват и който носят. Т. г. успяхме по проект да направим един филм за това как младежите се реализират в обществото, т. е. колко е трудно да започнат работа. Въпросът беше дали трябва да казват, че имат сърдечна операция, което обикновено стряска работодателите. Решаваме доста проблеми с тях и ги подпомагаме в социалната им реализация. М. г. издадохме един сборник за това какви права имат тези пациенти. Защото има много облекчения, които те не знаят и не ползват. Написахме и една книжка за вродените сърдечни малформации във вариант, достъпен за родителите и самите пациенти. Съдържа информация за всяка болест, какво представлява, какви са възможностите за лечение в днешно време.

– Партньорството с асоциация “Детско сърце” датира от повече от 10 години. В какво се изразява то?
– Почти всички големи градове в България сме обиколили с идеята за създаване на подобни организации. Добрич бе един от първите градове, където се създаде асоциация „Детско сърце”. И вече повече от 15 години имаме и съвместни проекти. Една, според мен, от добрите инициативи са тези годишни прегледи. Добрич е един от най-отдалечените градове по отношение на София, но всяка година идва екип, който преглежда децата, спестява пътуването, правят се високоспециализирани консултации. За лекарите от Добрич също е полезно на място да видят някои особености, да повишат квалификацията си. Деца от Добрич и областта участват и в нашите оздравителни програми, в семинарите за младежи. Когато има проекти първо партнираме с добричката организация, защото знаем, че в нея се работи и отговаря на изискванията. Така че Добрич винаги е на първо място в нашите проекти.

– Как ще коментирате подкрепата, която получава асоциация “Детско сърце” от Община град Добрич?
– Аз бях изненадана от доброто сътрудничество, което има асоциация „Детско сърце”, Добрич, и Общината. Всяка година с голямо желание се срещаме с ръководството на Общината, с това на болницата. С уважение се отнасят към нашата дейност и ние – с уважение към Общината. Малко са общините, които са отворени към такава дейност и към НПО, Община Добрич е пример за доброто сътрудничество.

– Споделихте, че повечето работодатели се плашат когато чуят сърдечно заболяване. Много от децата водят нормален начин на живот, могат да спортуват. Какво бихте казали – страшни ли са вече толкова вродените сърдечно-съдови заболявания при децата?
– Работодателите се страхуват от това, че когато един човек е опериран той ще има проблеми цял живот, ще отсъства от работа. Абсолютно мога да кажа, че на над 95 процента от децата с вродени сърдечни заболявания може да им се извърши лечение оперативно или по друг начин. Така че почти няма сърдечно заболяване, за което да кажем – не може да се помогне. Има едно-две, които в целия свят не могат да бъдат оперирани и подобрен животът им. За нас най-важно е не само децата да бъдат оперирани и лекувани, но да имат добро качество на живот. Това е един от критериите на Световната здравна организация. Качеството на живот е най-важният признак и белег, че е добре лекуван един пациент. Около 90 процента от децата водят напълно пълноценен живот. Част от тях могат да спортуват дори активно, дори състезателно. В препоръките и на Европейската асоциация по детска кардиология, и на Кардиологичното дружество много се набляга на това да се стимулират да живеят както своите връстници. И аз бих апелирала по-скоро към учителите по физическо възпитание да не изолират детето щом чуят сърдечно заболяване. Това е страхотна психологическа травма. Всички общоукрепващи упражнения могат да ги изпълняват наравно с другите ученици. Когато не трябва да спортува ние пишем – това се етапи след операцията, разбира се, тогава голямо физическо натоварване не трябва да има. Но когато детето е оперирано от не толкова сложни кардиопатии може пълноценно да спортува, да се натоварва. Най-добре е, както се пише в тези препоръки, човек да се натоварва толкова колкото може. Излишни са страховете и най-вече предразсъдъците за това, че щом е сърдечно опериран или има някакъв проблем той не е пълноценен човек. Това днес не се приема и не е така.

Разговаря Мариела Бончева