ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ОБЕДИНИТЕЛЯТ

17.02.2019

2612

Жителите на с. Одринци отпразнуваха с обединение Трифон Зарезан

Понеделник е.

Работен ден е!

Махмурлукът от Трифон Зарезан би трябвало да е минал. Все пак все още има зелева чорба по домовете.

Весел ден бе 14 февруари. За едни – Свети Валентин. За други – Трифон Зарезан.

Впрочем, за някои Трифон Зарезан е християнски празник. За други си е чисто български, идващ от времето, дори много по-далеч във времето, когато не сме били покръстени. И сме вярвали преди всичко в могъществото на природата. В Слънцето. В труда. Във виното.

Трифон Зарезан се превърна най-вече в празник на обединението на живеещите и родените в село Одринци, Добричка община.

Преди това някак си хората тук се деляха според партийните си убеждения. А и под тежестта на неволите, които в последните десетилетия натежаха над селото. После градинарството започна да ги обединява. Започнаха да си помагат един друг в нужда. А на Трифон Зарезан се събраха да се повеселят. Един друг да се видят очи в очи. Да потанцуват. Да се порадват на живота – и млади, и по-възрастни, а сред тях и деца.

Такъв е животът!

Празникът започна пред дома на миналогодишния Цар на лозята, за едни, за други – Цар на виното. Пред дома на бай Георги Рафаилов.

После магарето с каручката, с бъчонката с руйно вино, а край тях и хорото на певческата група към читалището в село се преместиха в съседния двор на нашия любезен домакин Георги Градинаров, един от най-ревностните организатори на празника, завладян от идеята хората на Одринци да бъдат обединени и в несгодите, и в празничните дни. Около масата на двора, отрупана с мезета, с вина и греяна ракия, а и с вкусната и лековита, според местните хора, чиста като сълза одринска вода, се изви хоро. Писна гайда. Ширна се игривата мелодия на акордеонистите. Надянаха се венци от лозови пръчки. Вдигнаха се наздравици.

И дойде време старият Цар на лозята и виното Георги Рафаилов да короняса Георги Градинаров за нов Цар на лозята и виното. Кратките им речи бяха прекъсвани със свещена течност от бъклицата за смазване на гърлата и за подсещане да обещаят на присъстващите, че под тяхното вещо царуване лозята ще родят много грозде, сладко грозде, а от него ще заври божествено вино.

И царете обещаха!

Такъв е животът!

Между двама царе застана и зам.-областният управител Красимир Николов. Свой сред свои. И както НДТ вече писа, отправи поздрав към всички, като подчерта, че св. Вмчк Трифон е покровител не само на лозарите, а и на градинарите, соколарите и кръчмарите. От свое име и той пожела здраве и добра реколта.

Сладкодумният Цветан Иванов, когото тук мнозина считат за най-опитния градинар сред градинарите в Одринци, заряза лозето и също пожела на всички богата реколта и пълни с вино бъчви наесен.

Такъв е животът!

После множеството с песни и танци, стъпка по стъпка, с наздравици и шум, подкрепяно от поздравите на клаксоните на преминаващите през селото автомобили, се отправи към центъра на селото. И там се пя. И там хоро се ви.

Тържеството продължи в читалището, където бе подредена богата трапеза. Разбира се, не се мина и без традиционния таен конкурс за най-добро вино. Журито от дегустатори бе съставено от Цветан Иванов, Георги Рафаилов, Михаил Колев. Чуха се думи, че на масичката пред него липсват още по-добри вина, защото вече били изпити. Или иззети от децата им из цяла България, че даже и по света…

За най-добро вино бе определено виното на кака Мира. Новината бе посрещната от аплодисменти. После се класира виното на бай Жельо. А третата награда бе за Мишо от журито, но той си призна, че наградата се полага на съпругата му.

Такъв е животът!