Сирия и бежанската карта срещу Европа – кой дърпа дявола за опашката?

0
1270
epa07007692 Syrian refugees walk as they prepare to leave Beirut, to return to their homes in Syria at Bourj Hammoud area, northern Beirut, Lebanon, 09 September 2018. Around 154 Syrian refugees began their trip home as part of a coordinated operation between authorities in Beirut and Damascus. EPA/WAEL HAMZEH

Режимът на Асад смята, че отново държи здраво властта – с чужда помощ. Но войната в Сирия ще продължи и през 2019 година. А най-важният съюзник на Асад изглежда отново се кани да използва бежанската карта срещу Европа, констатира Дойче веле.

Наборниците, които сега се уволняват, служиха на Асад 5 години. Пет години те водеха една война, която бързо надхвърли границите на страната и привлече и много чужди играчи. Сега много от тези войници се уволняват. Защото правителството на Асад очевидно смята, че отново държи здраво властта – политически и военно. Но на твърде висока цена: според информации в медиите, половината от 300-хилядите войници в армията на Асад са били убити, ранени или са дезертирали. Правителството си помогна с чужди сили – многохилядна армия от бойци на Иранската революционна гвардия, на иракски и афганистански милиции, както и от ливанския “Хизбула “от години воюва на страната на Асад.

Междувременно правителството се убеди, че бруталните действия към бунтовниците си струват, казва ръководителката на бейрутското бюро на фондация “Хайнрих Бьол” Бенте Шелер: “На базата на досегашния опит, в бъдеще на правителството няма да му се налага да сяда на масата за преговори. Защото то се вижда победител, и защото ще продължи да следва досегашната си успешна стратегия”, посочва тя.

Неясната съдба на Идлиб

Това се отнася най-вече за провинция Идлиб. В обсадения от сирийската армия регион живеят между два и три милиона души. Според оценки на ООН, 99 процента от тях са цивилни. Но има и безброй бунтовници, стекли се от други части на страната, включително джихадисти.

Първоначално Турция настояваше за това джихадистите да бъдат обезоръжени, но от това не излезе нищо. Защото тези бойци нямат никаква причина да оставят оръжията си, казва Шелер. “Защо им е да се разоръжават, без да получат нещо в замяна? Например гаранции, че могат да се изтеглят свободно от Идлиб, или пък да си осигурят амнистия”, добавя тя.

Бенте Шелер очаква кризата в Идлиб да продължи, докато не бъде намерено решение на сирийската криза като цяло.

Бежанците като политическо оръжие

Ситуацията в Идлиб поражда сериозна загриженост и в Европа. В един коментар на телевизия “Ал Джазира” се казва, че Русия отново играе с бежанската карта в сирийския конфликт. “Русия съзнателно атакува цивилни граждани в контролираните от опозицията региони, за да предизвика бежанска вълна към Турция и Европа. Така Москва иска да принуди тези страни да преосмислят своята подкрепа за въоръжените опозиционни сили”.

С това Русия държи в ръцете си много силен коз. Бежанските потоци към Европа промениха значително политическия ландшафт на континента. Дяснопопулистки партии влязоха в парламентите на почти всички европейски държави. Бенте Шелер очаква Русия и Сирия да използват коза с бежанците и в Идлиб. “Ако се стигне да военна офанзива, Идлиб ще бъде козът, с който Русия и режимът на Асад могат да упражнят най-силен натиск върху Европа. И аз съм сигурна, че те ще направят точно това”, казва тя.

Иран иска да остане

Независимо от средствата и методите, с които сирийското правителство и закрилничката Русия искат да поемат контрола върху Идлиб, Сирия никога вече няма да бъде същата. За това се грижи най-вече другият закрилник на сирийския режим – Иран.

Според информации на списание “Foreign Policy”, в боевете в Сирия са загинали над 2 000 ирански войници. Освен това Иран е инвестирал до 30 милиарда долара в войната в Сирия. Списанието не очаква ръководството в Техеран да се огъне под международния натиск и да се изтегли от Сирия. “След такива големи инвестиции, Иран е твърдо решен да се възползва дългосрочно от стратегическите предимства, които му предлага Сирия – независимо от краткосрочните човешки загуби и похарчени финансови средства”, пише изданието.

Бенте Шелер смята, че тази стратегия ще доведе до ескалация на напрежението в региона. Израел, от своя страна, съзира заплаха за националната си сигурност от нарастващото влияние на Иран в Сирия. Затова ще продължи да се противопоставя на иранското присъствие. Неясно е как ще приключи този конфликт. “Защото независимо от острите предупреждения и някои военни операции, с които Израел ясно демонстрира, че няма да търпи иранското присъствие, то се затвърди”, казва наблюдателката.

Изглежда, че войната в Сирия е решена в голяма степен на национално равнище. Но международните ѝ измерения остават неясни. А това означава, че и през 2019 година в обширни райони от страната ще остане неспокойно.

Дойче Веле