Това е денят, в който от векове се приготвят шарените яйца и краваи за Великден. Според един текст, запазен в манастира \”Св. Атанасий\” близо до Солун, боядисването на великденските яйца съществува още от времето на апостолите и е свързан с легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и му казала: \”Христос възкръсна\”.
ака тя показала своята вяра и обич към Иисус. Оттогава всички християни, по нейно подражание започнали да си раздават червени яйца.
Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св. Троица или до Св. Дух. за да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали на близки и съседи.
В нощта на Велики четвъртък ходели и магьосниците. Те бродели по тайна доба в нивите, градините, лозята, сред овцете и кравите. Излюпвали под мишниците си пилета-мамници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници и за да се предпазят от тях, прекаждали около къщата и в двора оставяли на синорите трънки от глог.
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Една легенда разказва, че когато разпънатия на кръста Иисус изкачвал върха, по пътя си срещнал една жена, която перяла. Той я помолил за малко вода, за да накваси пресъхналите си устни. Жената троснато плиснала вода към него, той едва отпил от нея и продължил безмълвен. По-нагоре добри хора, които пекли хляб, му дали един голям комат, който заситил глада му. Когато Христос стигнал върха, казал: \”Нека жената, която переше днес, бъде проклета, а този, който печеше хляб – бъде благословен!\”.
Този ден българите почитат като най-тежкия от Великденската неделя, в който вярващите пречиствали душите и отваряли сърцата си към доброто. Затова на Разпети петък не се подхващала никаква работа. Хората вярвали, че ако нарушат забраната, ще ги сполети непоправима беда. Преди изгрев слънце жените беряли цветя, които носели в църквата. След празничната молитва и символичното погребение на Спасителя, всички минават под масата, като свещеникът ги благославя и им дава осветени цветя за здраве.
НА ВЕЛИКА СЪБОТА се правят последните приготовления за Великден. В някои райони на този ден стопанките изпичат великденските хлябове с украса. В други краища пък ходели на гости на своите кръстници.
