МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: ФАНТАЗИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ

0
1372

Навярно всички сме чели книгата на Жул Верн -за капитан Нему и неговата подводница „Наутилус”. Помним я, нали? Подводницата, с която Капитан Нему обикаля подводните дълбини и разкрива такива тайнства в подводния свят, които и тогава, и дори днес малко хора могат да си представят. И не само в тази негова книга той описва различни фантастични приключения на своите герои. Не напразно се счита за един от създателите на жанра „научна фантастика”. За 19 век описаното от Жул Верн наистина звучи като фантастика. И подводницата, и пътуването до луната и до центъра на земята, и какво ли още не. Фантастика, превърнала се в реалност. И като погледнем в историята ни, ще видим, че преди 500 и повече години, ако някой си позволи да фантазира и да разчупва догматиката на тогавашната представа за света, бива обявяван за еретик или магьосник. А знаем каква е била съдбата на тези хора – или публично ги изгаряли на клада, или мъчително ги убивали. И какво от това? Природата е такава, каквато е, без значение дали я възприемаме, или не. Помним легендарната фраза, приписана на Галилео Галилей „И все пак тя /земята/ се върти”. Какво от това, че тогавашната църква е имала друга престава за земята, слънцето, планетите и всичко около нас. Какво от това, че и днес не признаваме съществуването на неща, които не разбираме, не виждаме или не усещаме. „Око да види, ръка да пипне” – другото е нереално. И това се случва през цялата история на развитието на човечеството. Щом нямаме обяснение за нещо, ние или спираме да се интересуваме от него, или го отхвърляме като съществуващо. Такава е нашата природа. И ето днес сме достигнали до нивото да си задаваме въпроси от къде идваме, защо сме тук и на къде сме се запътили. Много хора ще кажат, че отговорите на тези въпроси са безсмислени. Или – дори и да си ги задаваме, не сме в състояние да им отговорим. И понеже тези отговори изискват друга нагласа, друга настройка, ние априори ги отхвърляме. А действително ли не можем да отговорим на тези въпроси? Действително ли нашият материалистичен начин на мислене не е в състояние да излезе от черупката си? Да погледнем на света около нас по начин, по който са го гледали не само Жул Верн, но и много учени и обикновени хора. Да спрем да се вторачваме само в този 4-процентов материален свят от вселената, а да погледнем на онези 96 %, които може да се окажат определящи за нашето съществуване. Тук не става въпрос за други звезди, планети и галактики. Или за извънземни, измислени гущерообразни или други подобни. Става въпрос за свят, намиращ се дълбоко в нас самите. Дали е фантастичен, или не – не знаем, но със сигурност подсъзнателно го усещаме, без да можем да го видим с петте си сетивни органа. Какво от това, че кацнахме на Луната, на Марс и там на незнам си коя още планета? Целта ни каква е? Да ги изследваме, после ще се населим там, ще ги съсипем, както това правим със земята и ще продължим нататък. Нашата егоистична природа е такава, ние мислим как да завладеем всичко около нас и да го подчиним на консуматорската си същност. Да спечелим повече, да натрупаме повече, да властваме над всичко и всички. Това сме ние! Егоисти! Егоцентрици. Уж разумни същества, а мислейки само за себе си. Всъщност, дори и за това не сме способни разумно да мислим. И защо е всичко това?
Напук на нашия егоизъм обаче, ние живеем в затворена система, наречена Природа и тази Природа е с коренно различни свойства от нас. Ние сме егоисти, а тя по своята същност – алтруистична, взаимосвързана перфектно с всеки елемент. Тя си има закони, които ни водят в определена посока, независимо от нашето желание и нашата егоистична съпротива. Каквото и да си мислим за нашето величие, тези закони няма да ни позволят да излезем извън рамките на равновесието й. Колкото и невероятно и фантастично да звучи, човечеството се намира на прага на разкриването на един нов свят, една нова реалност, за която науката Кабала говори от преди почти 4 000 години. Тук, разбира се, не става въпрос за райски библейски градини, а за друг вид отношения към всичко случващо се с нас и около нас. Много съвременни учени също достигат до такъв извод, но материалистическото ни ограничено мислене не може да си го представи. И в това се крие засиленият интереса към науката Кабала в последно време. Тя ни е дала методиката, как да излезем от тази ограниченост на мисленето и разширяване на нашия кръгозор. И в това няма нищо неестествено, а просто разкриване на онази все още неизвестна част от нашата природа, която Кабала нарича Природа или Творец. И тук не е необходимо да изобретяваме нова по-съвременна подводница „Наутилус” или космически кораб, за да обикаляме вселената и търсим красиви места, а е необходимо да излезем извън черупката на егоизма си и погледнем света с очите на децата или писателите-фантасти. И не е необходимо да си въобразяваме или като мантра да си повтаряме фрази за самовнушение, а да поемем дълбоко въздух и да си зададем въпроса – за какво е създадено всичко това! И тези въпроси ще ни изведат от зомбираното състояние на ежедневните ни грижи и проблеми, които ни притискат и не ни дават сили да си вдигнем главата и да видим слънцето, небето и хората около нас с други очи. И ето за това на нас сега ни се разкрива тази велика наука, която обяснява защо е всичко това.
И за да си изяснят всички процеси, свързани с нас и Природата, тази и другата седмица хора от цял свят се събират в различни точки по света, за да споделят тези знания, дадени ни през вековете. Предстоят два световни конгреса по Кабала – последователно в Мексико и Северна Америка, където ще се съберат хора, желаещи да разберат какво ги очаква в бъдеще и могат ли да променят своята природа и съдба. По време на тези конгреси в различни точки по света ще се проведат паралелни конгреси – витуално свързани по между си. Такъв паралелен/огледален/конгрес ще се проведе в Кранево, където ще се съберат хора от няколко държави, изучаващи науката Кабала. Целта на тези конгреси е да разберем, че не омразата, ненавистта, войните и конфликтите ще разрешат проблемите на човечеството, а любовта и добрите взаимоотношения между нас, заложени в основата на нашето съществуване.
Георги ГРАДИНАРОВ