КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1873 – Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена. 1878  – Открити са първите български пощенски станции  1997 г. — Петър Стоянов встъпва в длъжността президент на Република България 2002 г. — Георги Първанов встъпва в длъжността президент на Република България 

ПРАЗНИЦИ:

 

2014 г. – Лаймдота Страуюма става 29-тия министър-председател на Латвия и първата жена, заела този пост в страната.

2013 г. – Генералната прокуратура на Украйна повдига обвинение срещу Юлия Тимошенко за убийството през 1996 г. на бизнесмена и депутат във върховната рада на Украйна Евгений Щербан чрез плащане на 2,8 млн. долара за убийството на депутата.

2013 г. – Предсрочните парламентарни избори в израел спечелва управляващата партия на министър-председателя Бенямин Нетаняху Ликуд с 31 места в парламента.

2012 г. – Новоизбраният президент на България Росен Плевнелиев официално встъпва в длъжност. В словото си на официалната церемония по встъпване в длъжност Плевнелиев заявява: „Ще работя за растеж, ще работя за заетост, ще работя за справедливост и ефективно правораздаване в интерес на гражданите, ще работя за балансирано развитие на регионите, за по-добра бизнес-среда, за повече инвестиции, за образование, за иновации, за България с модерна инфраструктура, за културното и духовно развитие на нацията, за държава с репутация и добро име в този глобален свят.“

2012 г. – В Хърватия се провежда референдум за влизане в Евросъюза.

2008 г. – Със съвместен меморандум подписан на 22 януари 2008 в София е потвърдена съвместна декларация между България и Република Македония, посдписана на 22 февруари 1999. Тя фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения.

2007 г. – Меглена Кунева полага тържествено клетва в качеството си на европейски комисар по защитата на потребителите в Съда на Европейските общности със седалище в Люксембург.

2007 г.


В длъжност за втори мандат встъпват президентът и вицепрезидентът на Република България Георги Първанов и Ангел Марин. Георги Първанов печели изборите през 2006 г. на втори тур, за него гласуват 2 050 488 души или 75.95%. На същия ден, през 2002 г., Георги Първанов встъпва в длъжност президент на Република България за първия си мандат. Пред Паметника на незнайния воин за първи път се провежда официална церемония с 21 топовни салюта за предаването на президентската власт от Петър Стоянов на Георги Първанов. Тогава Първанов участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България и на 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента.

 

 

2005 г.


Умира най-възрастният италиански ветеран от Първата световна война Карло Орели (1894 – 2005). Орели е роден на 23 декември 1894 г. в Перуджа, Италия. Влиза в италианската армия, когато Италия се включва в Първата световна война. След смъртта на Паскуале Фраскони на 110-годишна възраст, на 16 март 2004 г., Карло Орели става най-възрастният италиански ветеран от Първата световна война.

 

 

1997 г.


Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България и остава на поста до 2002 г. Петър Стоянов завършва право в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1993 г. е заместник-председател на Националния клуб за демокрация. Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). След загубата в президентските избори през ноември 2001 г. от Георги Първанов, декларира, че се оттегля временно от политическия живот.

 

 

1975 г.

Умира художникът Атанас Михов (1879 – 1975), А. М. Марков. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днешна Художествена академия) при Ярослав Вешин. Работи като учител по рисуване в Скопие, Силистра, Разград, Русе, София. Пейзажи: “Край Силистра” (1909), “Утро в Рила” (1937), “Пред Пирин” (1942), “Мальовица” (1946 г.), “Рилски езера” (1950), “Баташката църква” (около 1906). От 1905 г. до 1909 г. разработва битови сюжети, а по време на Първата световна война – картини на военни теми.



1973 г.


Умира Линдън Джонсън – президент на САЩ в периода 1963 г.-1969 г. Линдън Бейнс Джонсън е роден на 27 август 1908 г. в Тексас, САЩ. Печели място в Камарата на представителите за периода 1963-69 г. Печели симпатиите на президента Франклин Рузвелт и става негово протеже. Печели избори за Сенат през 1949 г. Благодарение на него в периода 1957-60 г. минават множество документи за граждански права. През 1973 г. Джонсън е избран за вицепрезидент на Джон Кенеди, а след убийството на последния през 1963 г. Джонсън става президент. През 1964 г. успява да прокара Акта за граждански права. При неговото управление войната във Виетнам се заражда, което става причина за многобройни студентски протести. Към 1967 г. популярността му спад драстично. На следващата година се оттегля от политиката.



1973 г.

Върховният съд на САЩ разрешава абортите.



1973 г.

В самолетна катастрофа загива единственият син и наследник на мултимилиардера Аристотел Онасис – Александър Онасис.



1972 г.

В Брюксел е подписан договор за влизането в общия европейски пазар на четири нови страни – Англия, Дания, Ирландия и Норвегия.



1970 г.

Първи полет с пътници на борда извършва новият американски суперсамолет “Боинг 747”. За 6,5 часа самолетът изминава разстоянието от Ню Йорк до Лондон.



1947 г.


От 22 януари до 12 февруари се провежда съдебен процес срещу нелегалната военна организация “Неутрален офицер”. Целта е да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на “тайна организация с фашистка идеология”, поставила си за цел насилствено сваляне на властта. Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим – о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор.

 

1944 г.  – Втората световна война : започва стратегическата военна операция Анцио-Нетун на въоръжените сили на Съединените щати и Великобритания срещу германските войски.

 

1944 г.


Издадена е съветска нота против строежа на немски военни кораби във Варна.

 

 

1941 г.

Мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия завършва неуспешно. На 20 януари правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт.

Пактът е подписан в Берлин на 27 септември 1940 г. България се присъединява на 1 март 1941 г.



1939 г.

В Колумбийския университет (САЩ) за първи път е разделен атомът на урана. Уранът е химичен елемент от реда на актинидите, символ U и атомно число 92. Уранът е твърд сребристобял метал, който изгубва блясъка си във въздуха. Изолира се от руди като пехбленда (уранинит). До откриването на първия трансуранов елемент през 1940 г. уранът е считан за най-тежкия елемент. Радиоактивността на урана е открита от А. Бекерел. Всички изотопи на елемента са радиоактивни, няколко от тях имат достатъчно дълъг период на полуразпад, за да може да се определи възрастта на Земята чрез ураново-торийно-оловно датиране и датиране с уран-234 и уран-238. Ядреният разпад при урана е открит през 1938 г. при бомбардиране на ядрата с неутрони, а самоподдържащата се ядрена верижна реакция, атомната бомба и генерирането на атомна електроенергия се появяват скоро. Уранът участва във вещества, някои от които се използват като оцветители в керамични глазури, жички на електрически крушки, във фотографията, в бои и фиксатори за бои.

 

 

1935 г.


Формиран е кабинет на Военния съюз под председателството на генерал Пенчо (Петко) Златев. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Златев става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 г.–22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател. Пенчо Златев е политически, държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и Първата световна война. Оглавява царедворското крило на Военния съюз и съдейства за засилване на монархическата намеса в управлението на страната. След пролетта на 1935 г. се оттегля от политическия живот.

 

1931 г.


Английски лекари обявяват за откриването на метод за имунизация против полиомиелит. Полиомиелитът е възпаление на сивото вещество на гръбначния мозък. Епидемичен полиомиелит (детски паралич) е остра вирусна заразна болест предимно у деца. Предава се чрез заразена храна, вода и по въздушно-капков път. Инкубационният период е 7-14 дни.



1929 г.

Съветските специални служби арестуват и екстрадират в Турция Лев Троцки (Бронщайн). Обвинението срещу него е за заговор срещу държавата. Троцки е един от организаторите на Октомврийската революция (1917) в Русия. След смъртта на Ленин, става неудобен, заради силното си политическо влияние.

 

1919 г.  – „ Акт за обединение на UPR и WUNR “: тържествено провъзгласяване на обединението на Украинската народна република и Западноукраинската народна република в единна украинска държава.

1918 г.  – Украинската Централна Рада със своя IV Универсал провъзгласява независимостта на Украинската народна република .

1915 г.  – влакова катастрофа близо до Гуадалахара , над 600 загинали.

 

1910 г.

Роден е Борис Делчев – български литературен критик. През 1933 г. завършва право в Софийския университет, от 1939 г. започва да следва история на изкуството в Екол дьо Лувр – Париж. Член е на Комунистическата партия от 1930 г., участник е в литературен кръжок “Хр. Смирненски”. В периода 1944 г.-1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел “Пропаганда и агитация”. Редактор е във в-к “Литературен фронт”.От 1949 г. до 1952 г. е културен аташе в Париж, начело на кабинета на председателя на Президиума на Народно събрание (1953 г.-1956 г.), главен редактор и редактор на изданието “Български писател”. Негови съчинения са “Литературни въпроси. Есета и критика” (1941 г.), “По неравен път. Съвременни литературни въпроси” (1946 г.), “Франция – окупирана и не” (1953 г.), “Мъките на реалиста. Литературни въпроси” (1954 г.), “Родени между две войни. Литературни очерци” (1963 г.), “Познавах тези хора. Мемоарни очерци” (1970 г.), “В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили”, книга 1-2 (1976 г., 1982 г., 1985 г.), “Избрани произведения”, в 2 тома (1980 г.), “Христо Ботев. Опит за психография” (1981 г., 1986 г.), “Дневник” (1995 г.) и др.



1909 г.

Умира Найден Дринов – деец на българското националноосвободително движение. По-малък брат на М. Дринов. Учи в родния си град, а после става ханджия. Включва се активно в обществения и културния живот на Панагюрище. Член на революционния комитет от 1870 г. и последовател на Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. е апостол и помощник на Г. Бенковски и П. Волов. След неуспеха на въстанието е арестуван и затворен. След Освобождението (1878 г.) заема различни административни длъжности в Ихтиман, Казанлък и Пазарджик, работи като адвокат в Панагюрище.



1908 г.


Роден е Лев Ландау – руски физик, основател на школа, професор в Московския университет (1947 г.), академик (1946 г.). Завършва Ленинградския университет през 1927 г. и специализира при Н. Бор. Работи в различни области на физиката: магнетизъм, свръхпроводимост, физика на твърдите тела, атомните ядра и елементарните частици, плазмата, квантова електродинамика, астрофизика и др. Автор е на класически курс по теоретична физика (съвместно с Е. М. Лифшиц). Носител е на най-високите държавни награди на СССР, на Нобелова награда за физика (1962 г.).

 

1906 г.  – в Руската империя републиката Чита е потисната от царските войски .

1906 г.

Роден е Леонид Ерихонов- руски филолог и педагог. От 1960 г. е ръководител на катедрите по чужди езици в университети в Пенза и Воронеж. През 1967 г. защитава в Софийския университет докторска дисертация “Руското общество и българската литература”. Публикува трудове за българска литература, в които изследва слабо разработени или спорни проблеми от творчеството и дейността на Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Хр. Ботев, Г. Бакалов. Занимава се с въпросите на българското просветителско движение през Възраждането, връзките между руско революционна-демократична мисъл и българско обществено-културни дейци и др. (“Руските революционни демократи и обществената мисъл на южните славяни през 60-те и 70-те години на ХIХ в.” (1950 г.); “Прогресивната литература в България и Сърбия” (1953 г.); “Руското общество и българската литература. Очерци” (на бълг., 1967 г.). Оставя в ръкопис книга “Обществената мисъл в България в навечерието на Освобождението. 50-те – 70-те години на ХIХ в.”

 

1905 г.  – „ Кървава неделя “ в Санкт Петербург . Началото на Първата руска революция .

1905 г.


Приет е Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. С това се поставя началото на работническо законодателство.



1904 г.


Роден е руският детски писател Аркадий Гайдар. През 1918 г. е доброволец в Червената армия, 16-годишен командва полк. Напуска армията през 1924 г. Първите си произведения публикува през 1925 г. Сред по-известните му произведения са “Школа” (1930), “Далечни страни” (1932), “Военна тайна” (1935), “Съдбата на барабанчика” (1939). Особено популярна е повестта му “Тимур и неговата команда” (1940). В първите дни на Великата отечествена война е специален кореспондент на в-к “Комсомолска правда”. От есента на 1941 г. е в партизански отряд в тила на немците, където е убит.

 

 

1903 г.


САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.

Панамския канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Строителството му започва Франция през 1879 г., продължено е от САЩ. Панамският канал е завършен през 1914 г.и е открит през 1920 г. Дължината му е 81,6 км., дълбочина 12,5 м., широчина 150 м, има 3 двойки шлюзове. През 1914 г.-99 г. е под контрол на САЩ, на 31 декември 1999 г. суверенитетът над Панамския канал е върнат на Панама.

 

1901 г.  – Едуард VII е провъзгласен за крал на Великобритания (коронация на 9 август 1902 г.) след смъртта на майка му кралица Виктория.

1901 г.


Умира английската кралица Виктория (1819 – 1901). Нейното близо 64-годишно управление е най-дългото в историята на Великобритания. Управлява във време на индустриален подем, разцвет на изкуствата и изграждане на Британската империя – период, наречен Викторианска епоха в чест на кралица Виктория. Виктория е на 18 години, когато се възкачва на престола след смъртта на управляващия дотогава неин чичо крал Уилям ІV през 1837 г. През 1840 г. Виктория се омъжва за своя първи братовчед Алберт, син на дука на Сакскобурггота. Кралицата преживява тежко смъртта му на 42–годишна възраст, като остава в траур до края на живота си. През 1897 г. Виктория празнува своя диамантен юбилей – 60 години на престола. След смъртта й през 1901 г. е наследена от сина си принц Албърт, който става крал. Едуард VІІ взима фамилното име Сакскобургготски, което прави Виктория последния монарх от династията Хановер. Музеят Виктория и Алберт в Лондон е наречен на кралската двойка. През 1842 г. Виктория става първият монарх, който пътува с влак. Точната продължителност на управлението й е 63 години и 216 дни. Виктория е прабаба на крал Джордж VІ, прапрабаба на кралица Елизабет ІІ и прапрапрапрабаба на принцовете Уилям и Хари.



1879 г.

Роден е Асен Белковски – български поет, преводач, художник реставратор. Автор е на “Поема на самотата” и “Поема на рушвета”. Превежда от японски език повече от 100 песни, някои творби на А. Ч. Суинбърн, Р. Бърнс, П. Б. Шели.

 

 

1878 г.


В Свищов, Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции.



1878 г.

По време на Руско-турската освободителна война Русия съсредоточава войски в Одрин. На 17 януари турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. Два дни по-късно Троянският отряд преминава на подчинение на ген. Гурко и получава задача да се насочи към Одрин. На 20 януари 1878 г. части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.



1873 г.


Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена.



1872 г.

Патриаршията изпраща писма на всички български митрополити, в които в ултимативен тон иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към “Великата църква”.



1861 г.

Роден е подпоручик Константин Халачев (1861 – 1885). Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война постъпва в Българското опълчение и е зачислен в III рота на V опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. В последния бой се изявява като храбър воин и е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в Пети пехотен Дунавски полк, а в Сръбскобългарска война (1885) командва ХIII рота от полка. Участва в отбиването на натиска на Шумадийската дивизия на левия фланг на български части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя, където загива.

 

 

1849 г.

Роден е шведският драматург, писател и художник Аугуст Стриндберг (1849 – 1912). Автор на “Госпожица Юлия” и др.

 

 

1788 г.


Роден е английският поет Джордж Ноел Гордън, лорд Байрон (1788 1824). Представител на революционния романтизъм. Член е на Камарата на лордовете от 1809 г. Лорд Байрон завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи, спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го “Метежния лорд”. През 1816 г. напуска Англия, живее известно време в Швейцария, след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцките въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата “Странстванията на Чайлд Харолд” (в 4 песни) и на ориенталските поеми: “Гяур”, “Абидоска невеста”, “Манфред” “Корсар”, “Лара”, “Обсадата на Коринт”. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: “Марино Фалиеро”, “Двамата Фоскари” и “Сарданапал”, както и двете мистерии: “Небе и земя” и “Каин”. Там довършва “Дон Жуан”. Поезията му оказва силно влияние върху европейската литература от XIX в.



1775 г.

Роден е френският учен Анре Мари Ампер (1775 – 1836). Неговото име носи единицата за измерване на силата на електрическия ток.



1771 г.


Испания отстъпва Фолклендските острови на Англия. Фолклендските острови са британска презокеанска територия в югозападния Южен Атлантически океан. Островите се намират на около 480 километра североизточно от южния край на Южна Америка и имат население от 2 491 души (към 2001 г.). Групата се състои от два основни острова – Източен и Западен Фолкленд, както и около 200 по-малки острова. Те са разпръснати на около 12 200 кв. км. Столицата е Стенли и се намира на Източен Фолкленд. Населението говори английски и е с английски произход. Икономиката се основава на овцевъдството. Французите основават първото селище на Източен Фолкленд през 1764 г., а британците се установяват на Западен Фолкленд през 1765 г. През 1770 г. испанците закупуват френското селище и изгонват британците, но колонията на последните е възстановена през 1771 г. През 1820 г. Аржентина обявява суверенитета си над Фолклендските острови, но Великобритания си ги възвръща през 1833 г. Аржентина нахлува през 1982 г., а Великобритания си ги възвръща след кратък конфликт (Войната за Фолклендските острови).



1724 г.


Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители, забранява да се оправдават с непознаването на законите и въвежда глоби за неизпълнение.



1723 г.

В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.



1690 г.


Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка. Ирокезката конфедерация се състои от 5 (по-късно 6) индиански племена, живеещи близо до Ню Йорк през ХVІІ и ХVІІІ в. Те играят стратегическа роля в борбата между англичани и французи за надмощие в Северна Америка. Петте първоначални племена са Мохоук, Онейда, Онондага, Каюга и Сенека, а племето Тускарора, което няма право на глас, се присъединява през 1722 г. Според традицията конфедерацията е основана между 1570 и 1600 г. от Деканавида, член на племето Хурон и носител на основните идеи на Хаивата от племето Онондага. Обединени основно от желанието си да са заедно против инвазията, племената се съединяват в общ съвет с 50 сахема, като всяко първоначално племе има право на глас, а единодушието е основен принцип. Първоначално конфедерацията едва успява да отблъсне атаките на Хуроните и Мохиканите. Към 1628 г. племето Мохоук побеждава мохиканите и се обявява за местното доминиращо племе. Когато ирокезите унищожават племето Хурон през 1648-50 г., стават жертва на френските съюзници. По време на Американската революция племената Онейда и Тускарора се обединяват с американските колонисти, докато останалата част от лигата се бие за британците. Ирокезите-лоялисти са победени през 1779 г. близо до Елмира, Ню Йорк, с което се слага краят на конфедерацията.

 

1561 г.

Роден е английският философ-хуманист Френсис Бейкън (1561 – 1626). Автор на “Нов Органон” и др. трудове.

 

1506  – Папа Юлий II кани швейцарски гвардейци да служат във Ватикана , които оттогава охраняват папската резиденция.

 

1440 г.


Роден е руският княз Иван III Велики (1440 – 1505). Иван ІІІ Василевич е княз на Москва от 1462 г. Споменава се като велик княз (съуправител на своя баща) от 1450 г. Поставя началото на единна руска държава като към Московското княжество са присъединени Ярославското (1463) и Ростовското (1474) княжества, Новгородската феодална република (1478), Тверското велико княжество (1485), Вятският (1489) и Рязанският район. Засилено е влиянието на Псков върху Рязанското велико княжество. След войните от 1487 г.-1494 г. и 1500 г.-1503 г. с Великото литовско княжество са присъединени редица западни земи: Чернигов, Новгород-Северски, Гомел, Брянск и др. След войните от 1501 г.-1503 г. Иван III Василевич принуждава Ливонския орден да плаща данък (за гр. Юриев) през `60 – `80-те години на ХV в. води успешна борба с Казанското ханство, което след 1487 г. попада под силното политическото влияние на Русия. Започва да изгражда централния апарат на властта, съставен е Съдебникът (от 1497 г.). Нараства политическото значение на дворянството. Иван III Василевич води борба със сепаратизма на отделни князе и значително ограничава техните суверенни права. Едно от най-важните му постижения е отхвърлянето на татарско-монголско иго през 1480 г. Нараства авторитетът на Русия, установяват се дипломатически връзки с Папската курия, Германската империя, Унгария, Молдова, Османската империя, Иран, Крим и др.; започва да се оформя пълната титла велик княз на “цяла Русия” (в някои документи Иван III се именува дори цар). Негова втора жена е Зоя (София) – племенница на последния византийски император. При него се оформя архитектурният комплекс на Кремъл.

 

888  – Гуидо от Сполета е провъзгласен за крал на Италия .