КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА – 20 ЮЛИ

0
2221

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА: 791 г.  – Осъществена е победа на българската армия, командвана от хан Кардам в битката при крепостта Маркели (Карнобат). 1891 г.  – На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. 1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенско въстание 1949 г. – ВНС избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет 1969 г. – Американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, достигнали повърхността на Луната.1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и България.

ПРАЗНИЦИ:

2017 г. – Умира  Честър Бенингтън, вокалист на групата „Linkin Park“ (* 1976 г.)

2013 г.
Умира Александър Лилов. Александър Василев Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е “Българска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и “Естетика и теория на изкуството” в Академията за обществени науки в Москва. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа.  Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник “Правда” се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса. Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител – в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището “Стратега”. От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП. През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание “Понеделник”.

2002 г.

Умира скулпторът Любомир Далчев (1902 – 2002), брат на поета Атанас Далчев. Роден е през декември 1902 г. Професор Любомир Далчев е преподавател в Националната художествена академия до 1979 г., когато емигрира в САЩ. Автор е на: Братската могила в Пловдив, Паметника на трите поколения в Перущица, Паметника на битката при Клокотница, паметника Войниците на Самуил и др. Умира месеци преди да се завърне в България .

 

 

1976 г.


Безпилотният космически кораб “Вайкинг-1” достига повърхността на Марс след 11-месечно пътешествие.

 

 

1974 г.


Започва турска инвазия в Кипър, с нахлуването на хиляди турски войници в северен Кипър. По време на разговорите в Атина, не се стига до разрешение на проблема с острова. Напрежението започва да расте, откакто е свален от власт президентът от гръцки произход архиепископ Макариос. Турската общност се страхува, че гръцкото господство ще игнорира техните права и ще настоява за обединяване на Кипър с Гърция.

 

 

1969 г.


Американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, достигнали повърхността на Луната. Полетът е осъществен от 16 до 24 юли 1969 г. Това е първият полет на американски пилотиран кораб до Луната. Прилуняването става на 20 юли 1969 г. в района на Морето на спокойствието. На 21 юли 1969 г., 20 минути след Армстронг, Олдрин слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 минути. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

1964 г.


Издадено е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет “за по-нататъшно подобряване на образователното дело в НР България”. Акцентира се върху по-тясното свързване на училището с “нуждите на народното стопанство” и с производителния труд. Предвижда се професионално-техническите училища и част от техникумите да минат към съответните стопански ведомства, за които подготвят кадри. Решено е младите специалисти с висше образование да се разпределят една година преди завършването им, а научноизследователската работа във ВУЗ да се развива в най-тясна връзка с нуждите на производството и техническия прогрес. Предвижда се и обединяване на научните институти със съответните катедри от ВУЗ.

 

 

1956 г.


Франция признава независимостта на Тунис. През 1954 г. Франция пуска на свобода от затвора Бургуиба, като премахва забраната върху неговата политическа партия. Дадена е амнистия на туниските партизани, а през 1955 г. е предоставена и автономия на Тунис. По това време французите срещат трудности в Алжир, докато в Тунис има разцепление между партията на Бургуиба и друга по-радикална съперническа група. През 1956 г. Франция помага на Бургуиба и също така предоставя пълна независимост на Тунис.

 

 

1954 г.


След дълги преговори е подписано примирие за Индокитай, като Виетнам е разделен на две – Северен и Южен. На 7 май 1954 г. след поражение на събранието в Женева Франция е принудена да се оттегли от Индокитай, който е разделен на Камбоджа, Лаос, Северен Виетнам и Южен Виетнам.

 

 

1949 г.


Завършва 19-месечната война за независимост на Израел. След като арабските държави подписват съглашение за спиране на огъня, големи маси евреи започват да пристигат в Израел, докато все още се водят битки. В края на 1949 г. в Израел живеят един милион евреи. Между 1945 и 1949 г. Ционистката мечта се превръща в реалност, след като евреите получават независима държава след 1900 години изгнание.

 

 

1945 г.

Умира френският поет Пол Валери (1871 – 1945). Автор е на поеми и стихове. Стихосбирки: “Албум със стари стихове”, “Морско гробище” (поема, 1920), “Прелести” (поема, 1922) и др.; на есета за Стефан Маларме, Стендал, Шарл Бодлер; на литературно-философски творби. Последната му незавършена поема “Моят Фауст” е издадена през 1941 г.

 

 

1945 г.

Умира скулпторът Жеко Спиридонов (1867 – 1945) – Ж. С. Хадживичев. Роден на 23 февруари 1867 г. Учи в керамичното училище в Бехене, Чехия. Работи като учител по рисуване и моделиране в държавното занаятчийско училище в София от 1889 г. до 1892 г. Завършва скулптура в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Професор е по скулптура в Художествената академия (1904 – 1930). Негови ученици са Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев и др. Жеко Спиридонов участва в много изложби и конкурси за паметници. Негово дело са Паметникът на българския воин (на загиналите в Сръбско-българската война в Русе, 1902 г.), Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война в Плевен (1904), релефът “Св. Георги Победоносец” (1907 г.) над входа на Мавзолея на загиналите руски и румънски воини при Плевен (1877) и др. Сред най-известните му произведения са: “Сатир”, “Къпеща се самодива” (и двете от бронз – в Софийския народен музей); паметници бюстове на граф Игнатиев, Хр. Ботев, В. Левски (Варна), А. Константинов (Свищов), Г. Бенковски, Ив. Вазов (София) и др.

 

 

1941 г.

Родена е Людмила Алексеевна Чурсина – руска актриса. Тя завършва театралното училище “Шчукин” и след това в периода 1963-1965 г. е в театър “Вахтангов”. От 1965 г. работи в Театъра студия на киноактьора, от 1974 г. – в Ленинградския театър “Пушкин”, от 1984 г. е в Централния академичен театър на руската армия. В киното е от 1961 г. Сред по-известните й филми са: “Донска повест” (1965 г.), “Угрюм река” (тв, 1969 г.), “Виринея” (1968 г.), “Журавушка” (1968 г., в Сан Себастиан, 1969 г.), “Любов Яровая” (1970 г.), “Адютантът на Негово превъзходителство” (тв, 1970 г.), “Олеся” (1970 г.), “Гоя” (1972 г.), “Приваловските милиони” (1973 г.), “Лично щастие” (тв, 1976 г.), “И това всичко е за него” (1977 г.), “Гонена с преследване” (1980 г.), “Дългият път през дюните” (тв, 1981 г.), “Факти от изминалия ден” (19881 г.), “Да помниш или да забравиш” (1982 г.), “Демидови” (1983 г.), “Графинята” (1991 г.), “Делото на “Сухово-Кобилин” (тв, 1991 г.), “Горячев и другите” (тв, 1992-1994 г.), “Кодекс на безчестието” (1993 г.), “Черната стая” (тв, 2000 г.).

 

 

1938 г.

Родена е Натали Ууд, американска актриса от руски произход (истинска фамилия – Гурдина). Дебютира в киното през 1943 г. Участва в: “Бунтар без кауза” (1955 г.), “Великолепие в тревата” (1961 г.), “Уестсайдска история” (1961 г.), “Голямото преследване” (1965 г.), “Светът на Дейзи Клъвър” (1965 г.), “Боб и Карол, Тед и Алис” (1969 г.), “Последната съпружеска двойка в Америка” (1979 г.), “Метеор” (1979 г.), “Проектът “Брейнщорм” (1981 г.). Тя умира на 29 ноември 1981 г.

 

 

1937 г.


Умира Гулиелмо Маркони – италиански радиотехник и предприемач. Роден е на 25 април 1874 г. През юли 1896 г. отива в Англия, където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация. През 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша. През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 мин радиоефирът е изпълнен с тишина.

 

 

1926 г.


Умира Феликс Едмундович Дзержински-руски и полски революционер и виден член на социалдемократическата партия от 1895 г. Арестуван е и заточен през 1897 г. и избягва през 1899 г. Един от ръководителите на революцията 1905-1907 г. във Варшава и на Октомврийската революция 1917 г. През 1917 г. организира ЧК и става народен комисар на вътрешните работи. Той е народен комисар на транспорта (1921-1924 г.) и председател на Висшия съвет на народното стопанство на СССР от 1924 г., кандидат-член е на Политбюро на ЦК на Руската КП (б.) (1924 г.). Член е на ВЦИК.

 

 

1922 г.


ОН получава мандат за управление на Того. Рано още по време на Първата световна война администрацията на страната попада в ръцете на англо-френски сили. През 1922 г. Того е разделена източен френски и западен британски сектор, всеки от които е под управлението на мандат от ОН. След референдум през 1956 г. британската част се слива със съседната колония Златен Бряг и по този начин се формира Гана. По–късно същата година френската част избира да стане автономната република Того. Страната получава пълна независимост през 1960 г.

 

 

1919 г.


Роден е сър Едмънд Пърсивал Хилари, новозеландски общественик, алпинист, по професия пчелар. Участва във Втората световна война като пилот. Заедно с шерпа Тенсинг Норкей се изкачва за пръв път на връх Еверест (1 май 1953 г.), за което е удостоен с аристократична титла. Възглавява новозеландската част на трансантарктическата експедиция на Британската общност на нациите (1955 – 1958), достигнала Южния полюс. Ръководи експедиция в Хималаите (1960 – 1961) за изследване процесите на аклиматизация при многомесечно престояване на големи височини. Занимава се с благотворителна дейност – строи болници и училища за шерпите в Непал.

 

 

1917 г.


Одобрен е договорът от Корфу, според който сърби, хървати и словенци образуват обща държава Югославия.

 

 

1910 г.

Oт 20 юли до 11 август в Солун се провежда Педагогическа конференция на Българския учителски съюз в Турция.

 

 

1908 г.

Във Велес и Битоля са основани първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 6 август – в Щип, на 7 август – в Кратово и Крива Паланка, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград.

 

 

1903 г.


Умира папа Лъв ХIII (Винченцо Джоакино Рафаеле Луиджи Печи) . Той е роден през 1810 г. в Карпиенто, Италия. В периода 1878 г. – 1903 г. е римски папа. Завършва дипломатическата академия на дворянските свещеници през 1835 г. През 1838 г. става епископ. Работи няколко години в държавния секретариат на Ватикана, където се занимава с външната политика. От 1840 г. до 1846 г. е папски нунций в Белгия. През 1846 г. е назначен за архиепископ в Перуджа, Северна Италия. Защитава активното участие на католиците в политическия живот. За времето на своя понтификат (25 години) издава рекорден брой енциклики (над 60) в историята на Папството. Създава съществуващата и днес ватиканска банка “Банко ди Рома” (1880 г.). Автор е на първата социална енциклика “Rerum novarum” (“За новите неща”) (1891 г.). Получава прозвището “Кашчей Безсмъртни”, но съвременниците му го наричат още и “Чиракът на дявола”. Работи в посока на укрепването на връзките с правителствата на Великите сили.

 

 

1903 г.


Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг за освобождение на земите, останали под турска власт след Берлинския конгрес от 1878 г.

Въпреки своя неуспех, Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

 

 

1891 г.

На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия.

 

 

1890 г.

Роден е Георги II – гръцки крал от династията на Глюксбургите. Заема престола след военен преврат (1922 г.). Син е на крал Константин I и на кралица София. През 1921 г. се жени за княгиня Елисавета Румънска. През 1922 г. Константин I абдикира и Георги II става крал на Гърция. Още следващата година (1923) е заставен да напусне трона и да замине за чужбина. Възстановен на престола от монархистите (1935 г.). По време на Втората световна война емигрира в Египет и след това в Англия. Възстановен след плебисцит (1946 г.). Баща е на последния гръцки крал Константин II. Умира на 1 април 1947 г. в Атина.

 

 

1888 г.

Роден е Емил Зегадлович – полски писател. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Символистично-експресионистичните му стихове от 20-те години съдържат религиозно-мистични мотиви. Автор е на поемите “Песен за Силезия” (1933 г.) и “Черният ден” (1936 г.); романа “Мъртвото море” (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша “Картоненият дом” (1940 г., публикувана е 1954 г.). Умира на 24 февруари 1941 г. в Сосновец.

 

 

1884 г.

Роден е Стефан Николов Аврамов – български македонски революционер, писател, член на БКП. Той е участник е в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 г. Стефан Николов Аврамов е автор на книгите: “Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието” (1929 г.). След 9 септември 1944 г. е директор на предприятие “Стрела”. Сътрудничи на сп. “Илюстрация Илинден” и сп. “Септември”, на вестниците “Заря”, “Мир”, “Македония”, “Литературен глас”, “Работническо дело”, “Отечествен фронт”, “Народна войска”, “Македонско знаме”, “Ведрина”, “Литературен фронт”. От 20 септември 1944 г. до май 1948 г. е председател на организация “Илинден”. Умира на 28 септември 1953 г.

 

 

1880 г.

Роден е Херман Кайзерлинг – германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. В най-известното си произведение – “Пътен дневник на философа” (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света. Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост”; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата”, връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския” човек, поради едностранно развитие на разсъдъка – чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийската и китайската). Основава “Школа на мъдростта” и “Дружество за свободна философия” (1920 г.). Основано е дружество “Кайзерлинг” във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova”. Умира на 26 април 1946 г. в Инсбрук.

 

 

1878 г.


Създаден е седемчленен Съвет на управлението на руския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който отговаря за просветата и изповеданията.

Марин Стоянов Дринов е историк, обществен и държавен деец. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. В периода 1878–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание (1879 г.) обявява София за столица на Княжество България. Той е един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (дн. НБ “Св. св. Кирил и Методий”). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет (1881–1883 г.). Умира на 28 февруари 1906 г.

 

 

1877 г.


Извършена е първата атака срещу Плевен. Руските части са отблъснати. Долнодунавският отряд достига линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа.

 

 

1861 г.


Георги Раковски изготвя в Букурещ “Позив към букурещките българи за основание на Българско читалище в Букурещ”.

 

 

1853 г.

Роден е Георги Колчев Байданов – един от първите български музикални дейци. Съставител е на учебници по пеене. Със сътрудничеството на Манолов редактира първото българско музикално списание “Гусла” (1891 г.). Умира на 30 ноември 1927 г. в София.

 

 

1850 г.

Роден е Георг Елиас Мюлер – германски психолог. Той е един от основателите на експерименталната психология. Професор е в Гьотингенския университет (1881 г.). Поддържа теорията за психофизичния паралелизъм. Провежда изследвания в областта на неврофизиологичното обосноваване на закона на Хюфнер (1893 г.), методите в психологията (1900 г.), вниманието (1924 г.) и зрителните възприятия (1930 г.). Интерпретира закономерностите на възприятията от гледна точка на собствен вариант на асоциативната психология, назован от него “комплексна теория”. Популярни са трудовете му в областта на представите и паметта. Развива теорията за “персеверационните тенденции”, според която съществуващите в съзнанието представи имат тенденция отново да се възвръщат.Умира на 23 декември 1934 г. в Гьотинген.

 

 

1847 г.

Роден е Макс Либерман – германски художник от еврейски произход, професор и президент (1920 г.) на Художествената академия в Берлин. Представител е на импресионизма в Германия. Учи в Берлин (1866-1868 г.) и Ваймар (1868-1872 г.), живее в Париж, Мюнхен и Берлин. Създава творбите: “В ателието”, “Предачки на чекрък”, “Играчи на поло”, “Морски бряг” и др. Автор е на портрети (“Хауптман” и др.). Умира на 8 февруари 1935 г. в Берлин.

 

 

1810 г.


Колумбия получава своята независимост. През 1810 г. жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от Симон Боливар и Франсиско Сантандер те я извоюват окончателно на 7 август 1819 г. Така 20 юли е обявен за национален презник на страната.

 

 

1656 г.

Роден е Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах – архитект. Той първоначално се занимава със скулптура. В периода 1682-1686 г. посещава Италия, където учи при К. Фонтана. От 1704 г. до 1705 г. е в Берлин. Работи в Залцбург и Виена (от 1694 г. е придворен архитект и инженер); виден представител на австрийския барок. Проектира църкви в Залцбург и Виена. Негов син е Йозех Емануел (1693-1742 г.) – също архитект и строител, който работи във Виена по собствени проекти и по проекти на баща си. Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах умира на 5 април 1723 г. във Виена.

 

 

1402 г.


След разгрома на Златната орда и завладяването на Индия, азиатският емир Тимур разгромява армията на турския султан Баязид Първи в битката при Анкара. Плановете на Тимур са да завладее и Китай, но за осъществяването им му попречва неговата смърт в началото на 1405 г.

 

 

1304 г.

Роден е Франческо Петрарка – италиански поет и хуманист, историк, археолог, търсач на древни ръкописи. Открива “Ораторската институция” на Квинтилиан и част от кореспонденцията на Цицерон. Един от първите големи хуманисти на Ренесанса. Натоварван е от папата с различни дипломатически мисии. Създава много съчинения на латински език (поеми, философски трактати и др.). Франческо Петрарка е известен със стиховете си на италиански народен език, наречени “Рими” (сонети, канцони и др.), посветени на красивата Лаура де Новес. Умира на 19 юли 1374 г.

 

 

1031 г.


Крал Анри I наследява престола на баща си Робер II. Анри I e от династията на Капетингите и е вторият крал на Франция, управлява в периода 20 юни 1031 г. до 4 август 1060 г. Анри I воюва за престола срещу брат си Робер. Побеждава го, но след това му отстъпва Бургундското херцогство.

Анри I e роден през 1008 г. Той е втори син на Робер II и Констанца от Арл. Умира през 1060 г.

 

 

791 г.


Българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византийската войска и в сражение й нанасят поражение. Загиват много ромейски войници и военачалници.

Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г.

http://www.focus-news.net