Те са млади, красиви, интелигентни. Говорят няколко чужди езика, но предпочитат да ги чуят на български. В България. Тук и сега. Преди поне половината от тях да са се отправили навън през Терминал 2. Защото там, в чужбина, ще се справят по-бързо и по-успешно отколкото в родната им страна, колкото и много да я обичат.

„Спектакълът „Внимание, излъчваме в ефир!” e техен, на учениците. В него участват над тридесет ученика от осми до дванадесети клас. Сценарият е отворен, всеки участник може да добави или промени нещо до последния момент. В подготовката му активни бяха Михаил Иванов, Ростислав Костов, Василена Иванова, Инна Куцарова. Сюжетът е породен от ставащото наоколо, у нас. Един ден в телевизия „Абсурд“ е сведен динамично до около един час, в който виждаме почти всичко от живота наоколо“, разказва Драгомил Георгиев, преподавател в Езикова гимназия и ръководител на Театрален клуб „Гео Милев“ при Младежкия център в Добрич. Според него свободата на словото е барометър и за свобода на икономиката и на обществото.

Учениците от различни класове на средното училище играят на сцената телевизионни предавания и показват абсурдността на реалност, вкарана и променена в тв екрана. Като започват рано от сутрешния хороскоп и новините, младите театрали едва ли ще свършат с турски сериал, реалити шоуто за музикални таланти, или късните новини. И в ролите на журналисти, продуценти и изпълнители те ще държат вниманието ви постоянно и докрай.

Младите се вълнуват – защо страната им, чието бъдеще днес са те, е на 111-то място по свобода на словото в света; защо емисиите бълват предимно лоши новини; къде изчезва доброто у хората; защо комерсиалното взема връх над човешкото; защо и журналистите продават съвестта си.

В тази шеметна пиеса възникват и десетки други въпроси: защо целенасочено затъпяват, а не просветляват съзнанието на хората. Защо качени неясно как хора в асансьора на властта определят съдбините на сънародниците ни и се смятат за богоизбрани. Защо властимащите уреждат предимно себе си и наследниците си за сметка на общото  благо. За каква България са работили, борили, воювали и умирали дедите ни. Защо съвременни управници в страна от Европейския съюз упорито и дълготрайно се вкопчват във властта, докато милиони млади и можещи хора емигрират. Какво бъдеще има държава, чиято младеж не вижда перспектива в родината си…

В края на спектакъла младите от тв „Абсурд“ скачат и изливат негодуванието си срещу собственика на телевизията, който се е продал на Рейтингите, Рекламите, Проектите, Олигарсите, Политиците, Парите и Системата за сметка на Доброто, Истината, Любовта.

Къде отидоха обичта, вярата, благоволението между хората – това питат учениците, бъдещето на България. Те, младите, не искат да живеят в свят на насилие, зло, страдание и смърт, диктувани само от парите и печалбата. Този алчен и ненаситен за власт свят с многото му богатства, медии и продажни журналисти им става абсурден и чужд. Той „демократично“ се срива пред очите им ежедневно по малко или повече зрелищно. Никакви милиони евро и долари не могат да възвърнат живота дори на едно умиращо от глад дете, чиято смърт търпеливо чака лешояд до него.

 

Колко още време ще издържи държава или свят в плен на финансови, бизнес и политически елити, които са обсебили и консумират ненаситно земните блага, здравето, вярата и живота дори на идните поколения. Защо се опитват да облъчват и промиват така усърдно масовото съзнание на всички, дори на учениците и децата. Нима медийните, политическите и финансовите елити и магнати се смятат за вечни. Това питат и предупреждават учениците от  „Внимание, излъчваме в ефир“ в своето представление.

Техните връстници на премиерата в препълнената зала на Младежкия център „Захари Стоянов“ в Добрич ги разбраха чудесно, защото мислят и чувстват същото. А младите не искат да бъдат прецакани в този свой живот и свят от склерозиращи продажни политици с бизнес и медийни ортаци. Младите са  свободни и търсещи своето реализиране където и да е и при каквато и да е система, даваща им повече шанс. Най-добре е при условия, които те самите създадат един ден за себе си и идните поколения. Дай, Боже, да го сторят и на родна земя.

И в края на спектакъла леко носталгично Ростислав ще сподели пред публиката: „Поне половината от нас вече сме наясно къде ще заминем в чужбина през Терминал 2. Едва ли ще се видим отново по същия начин както сега сме се събрали тук, в Добрич, в родината, колкото и да ни се иска да го направим.“

Тези ученици носят България и мечтите си за една по-добра, уредена, богата, просперираща и достойна родна страна. Те искат ди забравят за Абсурдистан от студиото на телевизия „Абсурд“. Младите желаят да направят на райското кътче България своя земен рай, както се пее в химна. И го могат. Защото носят Родината в душата и сърцето си може би много по-силно и дълбоко от мнозина, които са се клели в парламента през последните три десетилетия.

Какво послание искат да отправят учениците-актьори към зрители и общество с това свое представление? Ростислав казва: „Промяната започва от самите нас. За да променим нещо, трябва да променим първо себе си. Първата стъпка е, че сме го поискали. Времето ще покаже докъде ще стигнем. Сега сме на 111-то място по свобода на словото сред страните по света. Това не е естествено за нас като наша родина, европейска страна и член на Европейския съюз.“

Владислав добавя: „Изпращаме послание към медиите за повече добри новини. Доброто така става постепенно благоприятна среда да твориш добро независимо дали влизаш или не влизаш в емисиите с новините.“

Инна споделя: „Представлението носи младежки напорист и непримирим дух. Ценим истината и се стремим да я разграничим и намерим сред многото новини и вътре в новините.“

Йоанна подкрепя мнението на съучениците си и допълва:  „Направихме авторски сценарий. Търсим истинската същност на случващото се по различен начин в цялост, контекст и контраст, дори и там, където не се вижда на пръв поглед.“

Цвета заключава: „Посланието към медиите е да са по-обективни. Към зрителите – да не вярват сляпо на това, което гледат. Да гледат на нещата по различен начин и под друг ъгъл. Когато гледните точки на едните – медиите, и на другите – аудиторията, се доближат, те ще са по-близо до истинността на случващото се и събитията.“

 

Те, учениците, младите актьори, едва ли са влизали в реално телевизионно студио, но дори само пред екрана са разбрали ясно какво става зад екрана и в задкулисието на живота. Навремето, преди 40-ина години, в същата езикова гимназия имаше само един-единствен ден през годината, когато на пролетния празник, на същата тази сцена можеше леко да дръпнем завесата на живота и да покажем шеговито в театрални сценки и скечове абсурдната страна на Системата и „как ни пее Комсомолът, че братство има по света“. Днес младите могат да заявят своя свободен дух винаги, всеки ден, у нас и в над сто страни.

Текст: Румен Николаев

Снимки: Михаил Иванов

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  3. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  4. БЪЛГАРИТЕ
  5. РИБОЛОВ
  6. ГЮВЕЧ
  7. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  8. България – Китай 中国保加利
  9. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

 

Коментирай