„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник,
Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“
Исая 9:6

Коледа ─ най-красивият и свят празник. Денят, в който цялото семейство се събира около трапезата и празнува раждането на Иисус Христос. Всички деца обичат този празник не само заради подаръците, които получават, но и заради топлината, с която ги обгръща идеята за най-съкровения празник за християните! Малки и големи отварят сърцата си за Божия Син, за да приветстват неговото рождение и появата му на белия свят. Денят, в който се ражда Спасителят, подслонил под крилата си толкова изгубени, невярващи, страдащи и милеещи, е един от най-важните за всички християни. На пръв поглед рождение, но това е едно от най-великите събития, случвали се някога. Но как с раждането на Божия Син се променят толкова много покварени съзнания и те поемат към по-чист и свят път, пътят на вярата?
Тази религия проповядва любов към всички, които ни заобикалят, а добрината на Спасителя променя идеите на много хора, които живеят в тъмнина. С раждането на Христос хората се учат да обичат и да се грижат за доброто на околните. Толкова морални ценности, които се крият само в едно рождение! Човек трябва да е способен да отвори сърцето си, за да възприеме всички тези морални учения.
Мнозина са тези, които отдават сърцето си на божията любов и градят живота си на канарата от ценности, които той ни е оставил. Те следват примерите на доброто и вървят по неговия тесен път, защото сам Той е и пътят, и истината, и животът. Щом човек дава, той получава. Неслучайно всички основни хуманитарни понятия са свързани по някакъв начин с историята на Иисус Христос. Думите му са светлина, която осветлява пътя ни. Всеки един вярващ трябва да вникне дълбоко в смисъла им, за да отвори сърцето си към добрината и да го затвори за злото. А то, злото, днес е във всички онези удоволствия, които водят до порочен начин на живот и карат човека да се влачи вместо да лети. Това е силата ─ да полетиш с крилата на вярата и като орлите да се рееш във висините.
Спомням си за едно от посещенията ни в историческия музей в Добрич. Уредничката ни показа експозиция от стари домашни икони и ни каза нещо, което се загнезди в съзнанието ми: „Най-ценното в тези икони не е изображението, а обгорялото дърво. То говори за хилядите молитви на хората, изречени там пред огъня на свещите, догарящи на домашния иконостас. Коледа е време за молитви. Но днес българите нямат иконостас. Там, на мястото му сега стои телевизорът или компютърът. Пред тях се заседяват повечето хора, оттам чуват притчи, възхищават се на псевдоикони и без да съзнават, гаснат в тъмнина.
Все пак, има и такива, които още пазят вярата. Молят се за семействата си, за най-скъпото си. Милеят да бъдат вечно заедно, щастливи и сплотени. Защото единството и подкрепата са онези оръжия, с които може да се прогони всяко зло. Затова вярвам, че любовта ще спаси света от всички нещастия. Тя е пътят към пълноценния живот.
Добре, че на света се роди Христос. В Него е надеждата на света. Моралът, който той внушава, е най-чистият и истински! Всички деца трябва да бъдат учени от малки да тръгват по стъпките на добродетелите, за да станат възрастни, които помагат в добро и лошо на нуждаещите се, защото загрижеността стои начело на моралните ценности. Спасението идва от вярата. Всеки трябва да приеме в душата си Спасителя и да се води от неговия глас, за да следва правилния, добрия път. Той учи на най- съкровените ценности – да обичаш, да помагаш, да почиташ.
С едно рождение се променя целият свят. Преминавайки през толкова перипетии и жертви в името на общото благо, Божият Син успява да научи милиарди на най-ценното. За света има надежда само ако приеме Княза на мира и Отеца на вечността.
Доброто е живо! И на всяка Коледа аз се моля! Моля се за спасение и вяра. Жива съм!

Стефани Маринова – 10 клас в ЧПГТП „Райко Цончев“, специална награда на фондация „Кузманов” в категория есе в конкурса „Роди се дете, Син ни се даде“.

Коментирай