Историята на беловласия старец ни отвежда в много древни времена, когато хората не са чакали подаръци от него, ами сами са му поднасяли подаръци. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и мъките са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз.

И за да ги умилостивят, те навличали обърнати наопаки кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този начин олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли подаръци и ги гощавали, за да си отидат там, откъдето са дошли.

Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той именно е и най-древният първообраз на днешния Дядо Мраз. Най-близък до неговия образ е и приказният герой Морозко, който бил считан за Дух на зимата. Той бил строг, понякога недоброжелателен, но пък справедлив. Добрите хора беловласият старец дарявал с подаръци, а лошите вледенявал със смразяващия си дъх.

В легендите на древните славяни съществувал и друг подобен персонаж – наричали го Зимник. Той също бил представян като старец с бели коси и дълга побеляла брада, с непокрита глава и облечен в топли бели дрехи. Там, откъдето той минавал, настъпвал жесток и смразяващ студ.

Сред славянските божества със своята свирепост се отличава и злият дух Карачун, който пък бил считан за подземен бог и повелител на мразовете. Постепенно от злобен персонаж, с който родителите плашели децата си, Дядо Мраз се превърнал в добросърдечен вълшебник, заемайки място край елхата в съперничество със свети Николай. В епохата на цар Петър Велики и последвалите го управници – реформатори в Русия и в славянския свят, навлизат фойерверките и Санта Клаус.

Но той бързо е отъждествен с Дядо Мраз и впоследствие „изгубва” елените си, сдобивайки се – вече в съветски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, заедно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния лидер към гражданите на страната, се превръщат в задължителен атрибут на социалистическото новогодишно тържество. От тях до днешните демократични дни са „оцелели” най-вече пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се добавиха характерните за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите на открито празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.

Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в син цвят, който указвал неговия северен „студен” произход. Добрият старец се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той традиционно се изобразява там с бели дрехи.

Дядо Мраз никога не носи калпак – той е с болярска шапка на главата. Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на вълни от вятъра брада.

Разлика между двамата култови старци има и по отношение на техния ръст. Дядо Коледа изгледа доста нисък и порядъчно затлъстял с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок ръст и е хармонично сложен и снажен.

Дядо Мраз се появява в домовете ни по един мистериозен начин – също като някой дух. Така и никой не знае как точно е влязъл. Само знаем, че наистина е бил при нас. Тази свещена тайна по никакъв начин не може да бъде обяснена с рационалния западен маниер.

Дядо Мраз не е родствен по никакъв начин на Дядо Коледа, не е негов аналог и е доста по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произхождат от образа на светеца просто не отговаря на истината. Дядо Мраз съществува от незапомнени езически времена в притчите на древните славяни.Впрочем именно благодарение на холандските колониалисти, които основали през 1650 г. градчето Нов Амстердам, прераснал после в мегаполиса Ню Йорк, образът на свети Николай попаднал в Америка. Английските пуритани, които се втурнали да усвояват териториите на Северна Америка, пък по принцип не отбелязвали Рождество, така че това им било добре дошло.

Коментирай