Никита Джонсън спечели „Биг брадър” преди три години, когато разбра, че „хората харесват различните”. Тогава тя победи най-вече благодарение на вътрешната си сила и устойчивост на характера. „Могат да ти отнемат думата, правото, но това, което си – никой не може да ти отнеме”, бе едно от важните послания, които тя сподели. Прави го и сега с ясното съзнание, че е променила себе си към по-добро. Противно на убежденията на мнозина – за нея победата в Къщата никога не е била главна цел, но най-голямата печалба, която получи от сегашното си участие във „ВИП брадър” бе не само тестът, който направи на психиката си, но и потвърждение за това, че хората все още много я харесват. Може би защото не е изневерила на дългогодишното си мото: „Никога не започвай да спираш и никога не спирай да започваш!”.

– Ники, ти прекрачи Къщата на „Биг Брадър” за втори път. Първият път спечели, а сега стигна почти до финал. Какво беше по-различно сега?

– Съвсем искрено ще ти отговоря. Първият път нямах абсолютно никакви очаквания, за разлика от сега. Тогава всичко беше съвсем неизвестно за мен. За тези три години обаче, аз със сигурност съм се променила като човек, надграждала съм по-скоро. А очакванията ми за този сезон бях свързани с това да се забавлявам истински, да се запозная с нови хора, да чуя различни гледни точки и най-вече да изляза от зоната си на комфорт.

– Излизането от зоната на комфорт всъщност е най-ценното в този формат, защото само така човек може да изпита себе си. И излиза, че докато останалите ти съквартиранти почти през цялото време се опитваха да те уязвят, мислейки си, че те вадят точно от тази зона, ти вече си била извън нея и си се забавлявала?!

– Така е. Знаеш ли, винаги е хубаво човек да може да освети тези свои сенчести места, онези тъмни кътчета в душата, от които най-много се страхуваме. Като че ли с влизането ми в Къщата очаквах точно това да се случи на някакво подсъзнателно ниво. Опитах се да се докажа, да се преборя със себе си и с останалите, което до голяма степен е свързано с характера и темперамента ми. Но можех да разгледам ситуацията и по друг начин – да съм над нещата, да не се връзвам толкова, но просто не видях в хората тази лекота и добронамереност.

– Всеки действа спрямо собствените си нагласи и осмисляния, и в този смисъл е прав за себе си. А онова, което обикновено дразни, е отстояването на позициите – особено във формат като „Биг Брадър”, където всеки сезон гледаме колко е важно да си в унисон с т. нар. колектив… Ти не правеше ли точно такова отстояване?

– Права си абсолютно за това. От гледна точка на чувството за справедливост, което за мен е много важно, има два вида хора – морални и аморални. За мен то е много важно, особено пък, когато някой се опитва да налага мнение, което смятам за погрешно. Например Албена (Албена Вулева, б.а.) се опита да повлияе на другите и да им втълпи, че аз съм еди какво си, или че не харесвам това или онова, накланяйки везната в една или друга посока. Това ме влудяваше и затова се нагласях за борба с нея – това е първична реакция. Също така винаги ме е влудявал фактът, че хората по принцип са склонни много да вярват на това, което чуват, докато аз подлагам на съмнение всяка информация, която достига до мен

Разбрала съм, че всеки човек е различен, приема нещата различно, а някои са изгубени в превода.

И защо, по дяволите, не можем да се слушаме какво казваме, бидейки по-скоро положително настроени, отколкото отрицателни? Аз мога да кажа за някого, че го харесвам като човек, но не харесвам неговата склонност към еди какво си… Но когато това се предаде с думи от сорта на: „ми тя не те харесва”, „каза, че си много глупава”, какво става?! Целият смисъл и енергия се изменят! Абсолютно винаги в Къщата се оказвах на борба с подобен тип недомлъвки и некоректни преводи, с което не можах да се примиря докрай.

– Спомена, че Албена Вулева е влияела до голяма степен на останалите. Но това влияние май е доброволно поемано?! Може би за тях е било просто по-лесно да разчитат на чужди мисли и интерпретации…

– О, да, така е, но дори и това не ги прави лоши хора. Въпреки че не бях съгласна с това, се опитах да видя и доброто в тях. Казах си, че въпреки че не са стигнали до това самосъзнание и ясност, че човек трябва да има изградено свое лично мнение, те не са лоши хора. Аз не харесвах не толкова тях като личности, колкото подходите и осмислянето им в ситуациите. Но човек е низ от емоции, които не винаги може да контролира. Сега, когато се наблюдавам отстрани в Къщата, виждам, че много пъти съм се опитвала да правя именно това – да регулирам емоциите. На моменти дори съм излизала противоречива. Когато грешах, се извинявах, анализирах поведението си, но то до голяма степен беше вадено от контекста, защото междувременно докато се надграждаше, някой все ме обвиняваше за нещо и в един момент, едва ли не, станах виновна за всички следствия.

– Оказва се много трудно и човек да си признае грешката, особено пък в комплицираната ситуация в Къщата. Колко скъпо ти излезе това удоволствие? И какви грешки направи?

– Всъщност всичко, към което човек се стреми, е да бъде щастлив – и пътят до там е свързан с очакванията. А човек бърка, когато има очаквания. Това беше и първата ми грешка – да нямам очаквания, което обаче противоречи на реалния живот, където е обратното. Но в Къщата е много лесно да се лепят определения. Нападнаха ме дори за това, че спя… А аз един път имах нужда от повече сън, защото бях болна, хърках, защото ми беше запушен носът, но това са бели кахъри, не ги възприемам дори като грешка, защото са нормални неща. Грешката ми беше, че се опитвах на всяка цена да им обясня, да потърся приятелство. Естествено, не се получи, а оттам отново се изяви и чувството ми за справедливост, което е като барометър в мен. Освен това ги видях само в нападателната им страна, не толкова в положителната.

– Но реално останалите те атакуваха по един или друг начин почти през цялото време?!

– Да, бяха и източник на стрес също така. Но аз дадох шанс на всеки един от тях, с повечето от които вероятно не бих общувала толкова в реалния свят, не бих намерила време за това. Просто защото не са ми достатъчно интересни. Например човек като Джулиана Гани, с която във външния свят нямаме абсолютно никакви допирни точки. Тя не е лошо момиче, но нейните възгледи и нещата, за които по принцип говори, са супер отегчителни. Не бих искала да ги слушам на кафе – например кой какъв маникюр има и тем подобни. Аз на нея така и не й разбрах характера и ценностната система –

какво точно е важно за нея, освен външния вид

Не ми стана ясно коя е?! Изкара ЯЯ не знам какъв човек, спейки с тиган в леглото, което беше някакъв пълен абсурд, тъй като той никога не е заплашвал никого, камо ли да е показвал, че трябва да се страхуваме от него. Но Джулиана така го изопачи, че той излезе черен направо. А не е да сме живели в две различни къщи – и аз бях там – и такова нещо не е имало! Ето това е тя. По-скоро е човек, който се нагажда. В началото я беше много страх от Албена, а страхът е много лош съветник. Видя, че с Албена имаме противоречие и избра да остане на сигурната страна. А за мен Албена е добър оратор, но е лош човек. А аз се смятам за добър човек, но за лош оратор. Освен това Албена много пъти е казвала, че не обича хората. Опитва се да изкара най-лошото от тях, влияе им. А това, че е интелигентна и умна, не дава нищо на общността, само ползва единствено нея. Не видях от нея една добра постъпка. Уж се опита да си изчисти имиджа, предлагайки една забавна страна, но според мен не даде абсолютно нищо, освен това, което вече познаваме в нея.

Но да продължим по темата за грешките. Тук неминуемо стигам до онзи момент с ревността – типичните женски слабости, които може и да не са на 100%, а например само на 2, но дълбоко в теб спят, дремят и в някакъв момент изскачат на повърхността. Когато Златка започна с поредицата си от провокации, аз изведнъж преведох поведението й по този начин, а то може да не е било така. В онзи момент според мен тя се опитваше да изиграе някакво надмощие над мен в много различни ситуации, голяма част от които вероятно не са и излъчени. Например да подхвърли небрежно репликата: „Абе какво ми се пречкаш в краката – или си пред мен или зад мен”. И го правеше с една такава ехидна усмивка. А аз

проявих даже огромно търпение спрямо нея

В един момент си казах – нищо, че тази история е отдавна, отпреди години, тя явно е способна да послужи като отговор от моя страна. Нищо, че Златка и в тази ситуация се опита да се изкара такава, каквато не е – много добра, много готина. А в онзи момент преди години, когато е имала интимни отношения с Борислав, както стана ясно, тя е имала отношения и с трети човек… Златка искаше да се изтъкне, едва ли не, като барометър на всичко правилно. И в момента, в който ме засече с думите: „Вече прекаляваш!”, докато аз водех някакъв разговор с друг човек, просто чашата преля, казах си: „Стоп!” и реагирах. А ти знаеш, че и когато е допълнително стресиран, човек реагира по-необмислено и по-първично. Тогава бях много ядосана и с думите си целях единствено да я уязвя и нараня. Беше абсолютна грешка и абсолютна слабост, защото в реалния си живот аз отдавна съм разбрала, че човек не може да контролира чуждите емоции и реакции, а само своите. В Къщата обаче, цялата изолация, липсата на близки хора и всичко останало, подтиква към някакви подобни реакции понякога.

– Често те атакуваха и заради визията ти?

– О, да, разбира се, само че аз не съм влезнала в предаване за „Мис Свят”. Не съм отишла на конкурс за красота, а съм влезнала в предаване за борба на характери. Външният вид може да интересува само мен – което не означава, че аз съм удовлетворена от него или от грешките, които съм допуснала. Правила съм своите експерименти и това се е получило. Но темата за външния вид пак беше препратка към тях самите, за които явно той е много важен.

– Как ти подейства влизането на Борислав в Къщата? Успя ли да те центрира в емоциите?

– С Борислав сме заедно от дълги години вече и ако трябва да съм честна – само факта, че го видях, ме успокои. Погледнах го в очите и разбрах, че отвън всичко е наред. А нещата, които ми каза, не мисля, че ми повлияха, тъй като съм много инатлив характер, вярвам много на собствените си мисли, заключения и оценки. Той просто ми даде друга гледна точка, която аз уважавам, защото го обичам, но не ми повлия за това да променя собствените си нагласи. В един момент той отвори някакви вратички в нашите взаимоотношения, които не ми допаднаха… Въпреки че това е реалността – така изглежда една двойка след пет години и половина, независимо дали ми харесва или не. Наблегна се повече на това, че с него сме повече партньори, отколкото нещо друго, а в това няма нищо лошо. Но понеже Борислав спести факта, че се обичаме, което знам, че мисли, ситуацията се изопачи.

– Когато те защитаваше след това вече извън Къщата обаче, Борислав беше готов да разкъса всеки, който по някакъв начин те атакуваше словесно!

– Абсолютно. И това е повече от показателно за чувствата и нагласите в него. Може би и заради това след края на шоуто с него не сме имали нужда да изясняваме в някакви дълги разговори ситуациите. Оправихме недоразуменията още в Къщата. След като видях и как ме е защитавал отвън, този разговор отпадна от само себе си.

– В Къщата ти много се притесняваше за чувствата на твоя син. Основателни ли се оказаха притесненията ти или напротив?

– (усмихва се) Първото, което детето ми ми каза, беше: „Майко, пак ли се случи същото, както и миналия път? И какви по дяволите бяха тези хора?!”. Аз по-скоро се притеснявах за това, че не желаех да карам детето си да страда. Иначе знаех той какво мисли, защото с него имаме много силна връзка. Не исках да страда от факта, че ме нападат, обиждат, определят по всякакъв начин. Едно дете не трябва да преживява тези емоции, защото все пак е още малък рицар, който иска да ме спаси. Наскоро гледах един филм по телевизията, в който казаха една много хубава реплика: „Няма как да видиш дъгата, без да приемеш дъжда”. Много силно казано! Ето в това е цялата работа. Същото е и при хората – няма как да харесваш и обичаш един човек, но да приемаш само положителните му качества. Или приемаш и положителните, и отрицателните, или не градиш отношение.

– Очакваше ли да получиш толкова мощна зрителска подкрепа почти до самия финал? Много положителни коментари предизвика и една твоя реплика, с която принизи така наречените родни випове…

– Не, не очаквах. По-скоро очаквах да бъда елиминирана по-рано. А по отношение на темата за виповете – не беше самоцелно, а по-скоро се получи като моментна реакция. Случи се малко, след като един човек в Къщата ми каза: „Ти си дошла, за да се отъркаш в нас, известните”. Бях потресена от тези думи.

– Този човек не е ли Станимир Гъмов?

– Да, той за съжаление. За мен никога не е било важно кой колко е известен. После пък Албена каза: „Аз съм водеща, той е футболист, а той – един от най-добрите актьори. Ти, по дяволите, коя си?” А има ли значение коя съм аз, дали съм стъпила на някакъв подиум?! Всъщност те отвориха вратата към тази тема, а аз просто исках да я затворя. И защо трябва задължително да има такива хора, които ще си търсят привилегията на всяка цена, като това няма никакво значение.

– В България май вече спокойно можем да говорим за синдром на популярността – далеч извън пределите на шоуто „Биг Брадър”?!

– Популярността отваря вратички и човек се възползва от всички нейни предимства. Например, ако една възрастна жена се опитва да си купи ябълки на пазара и някой по-млад и по-популярен я пререди, това за него е супер. А това, че тя е стояла часове на опашката, не го интересува. Всички тези облаги, които се придобиват от популярността, на мен не ми харесват. Който и да си, какъвто и да си, трябва да спазваш правилата – и писаните, и неписаните. Да погледнем един Марк Зукърбърг, който е направил много за хората и е толкова богат, че не може да си пресметне богатството. Той ходи с една обикновена бяла тениска и с едни дънки. Ходи на работа в отворена атмосфера, няма собствен офис. Седи на един компютър срещу още 20 колеги. И известността не го е променила. Това е да си популярен.

Интервю на Анелия ПОПОВА

https://show.blitz.bg

Коментирай