Планиран ли е нашият живот до най-малките подробности, или съществуваме в потока на случайните събития и случки? Изобщо, замисляме ли се за това? И необходимо ли е да мислим по този въпрос?  Разбира се, че всеки може да намери много видими доказателства за едното и другото. Ако е планиран, то от кого е планиран и къде съм аз! А ако всичко се случва на принципа на случайните събития, то отново си задавам въпроса, а какво е моето участие да подредя тези събития в хронологичен ред и да сведа случайните събития до минимум.  Разбира се, не всеки желае да се занимава с отговора на тези въпроси и това е нормално. Забързани и увлечени в ежедневните си грижи, това е последното нещо, за което се замисляме. Защо? Защото  просто това не ме интересува. Нито имам време да се занимавам с тези въпроси, нито желание! И да мисля, и да не мисля животът си тече, проблемите си растат и се трупат и аз трябва да се грижа за всичко – семейство, деца, работа, здраве, бизнес, проблеми и какво ли още не… И ето тук е моментът да се замислим, когато някой приятел ни спре на улицата и ни попита какво правиш, ние обикновено му отговаряме… „ами, нали знаеш едно и също… от работа в къщи от вкъщи на работа и после пак…, проблеми колкото искаш…, но да сме живи и здрави…”. И така – всеки ден! И почти през целия  съзнателен живот! И дори не смеем да си задаваме странични въпроси, за да не излезем от тези рамки на съществуване, защото нещо случайно може да промени това почти механично, дори зомбирано състояние, в което се намираме. И в момент на равносметка и отчаяние мога да си задам въпроса, какъв е смисълът  на всичко това? Случайно ли се случват всички събития в моя живот, или всичко си има предначертана цел?

Като човек, посветил свободното си време в изучаването на науката Кабала, аз със сигурност знам, че в нашия живот няма случайности. Неговият сценарий е написан и дори вече поставен, а ние само разкриваме предначертаното – сцена след сцена, всеки път, искрено изненадвайки се на случващото се. Преминаваме ситуация след ситуация: смеем се, тъгуваме, влюбваме се, преуспяваме, сърдим се, уговаряме срещи, женим се… и т.н., и т.н. Съвкупността от тези сцени се нарича „наш живот“. Това е като филмова лента с хиляди кадри, които се сменят един след друг, а ние наблюдаваме тези кадри и си мислим че движим лентата, наречена живот.
На определен етап от нашия живот кадрите започват да се сменят все по-бавно и по-бавно. Ние остаряваме. Пред нас се разиграват последните епизоди на постановката или филма, наречен наш живот, докато прожекторът не изключи и екранът не потъмнее. Тогава идва госпожа Смърт, взема тялото ни и това е!  Всичко свършва! И ето тук е въпросът – това част от случайните събития ли са, или е нещо предначертано? Струва ли си да продължи прожекцията на този филм, наречен живот, или емоциите от него са се изчерпали. Науката Кабала обаче пояснява, че след няколко мига прожекторът се включва отново и в сила влиза нова порция живот, нов филм, нови емоции и всичко се повтаря. И въпросът тук е – действително ли така се случват нещата и ако е така, защо всичко е устроено по този начин? До кога това действие ще се повтаря? И защо това е скрито от нашия разум и чувства. И отговорът е – докато не осъзнаем и не разкрием корена на нашето съществуване и истинския замисъл на всичко. И когато го разкрием и почувстваме, ще разберем, че нищо случайно не се случва с нас. И този,  който си мисли обратното, е необходимо за малко да се вгледа в небето и ще види, че всички звезди и планети си стоят там, движат се в определена посока и скорост от милиарди години и нищо случайно не се случва с тях.

Нашият материален свят е толкова малък, както казват учените, едва 4% от цялата вселена и той се явява следствие на нещо висше. А какво е това висше? Много съвременни учени смятат, че  Вселената е една гигантска мисъл! Енергия! Поле! Етер! Природа! И тази мисъл е причината за съществуването на  нашия видим свят, който може да се нарече „свят на следствията“. Както е в бродерията (нашите баби някога бродираха цветя, котенца и ангелчета) – ние виждаме отпред определена картина, а от обратната страна има възли и преплетени нишки, които всъщност създават видяната от нас шарка.
По подобен начин „невидими нишки“ се спускат от света на причините в нашия материален свят и определят всичко случващо се. Сигурен съм, че много хора се подсмихват и си казват – за какво ми е това знание? Какво ще ми помогне това в моя живот? Абсолютно нищо! Защо? Защото аз възприемам само лицевата страна на картината – тази външна форма – нашия материален свят и нищо друго. Останалото е скрито от нас. Скрито, докато не осъзнаем, че във всеки от нас е заложен потенциал, с помощта на който можем да открием всички скрити елементи на мирозданието. Всички до един. И тогава ще разберем, че случайностите са само в нашето въображение. И защо ми е да ги разкрия! За да мога да променя „случайните събития”, особено неблагоприятните, в положителна целенасочена посока, свързана със замисъла на всичко случващо се с мен и около мен. За това и науката Кабала се разкрива пред нас сега. Защото на този етап от нашето еволюционно развитие вече сме способни да възприемем и разкрием всичко, без да влагаме никакъв мистицизъм, окултизъм или някакви тайнствени практики и заклинания. А обосновано, научно, използвайки  хилядолетната   методика на тази наука.

Всеки, който желае да получи повече информация за науката Кабала, може да посети сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включи в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България.

Георги Градинаров

 

Коментирай