Защо, когато говорим за науката Кабала, част от хората си представят, че това е някаква мистика или нещо тайствено, или пък нещо сложно и неразбираемо? Други пък свързват тази наука с червени конци, карти Таро, магии, секти, амулети и какви ли не други измислени неща? Защо ли? Защото това е наука, даваща отговор  за смисъла на нашето съществуване. Даваща отговор на въпроси, които от гледна точна на материалистичната ни, консуматорска  същност не са много разбираеми. Тя описва същността на Природата и нейната интегралност. Разкрива нашите вътрешни състояния,  нашия егоизъм и ни дава  методиката  как да живеем  в хармония, любов и отдаване. За съжаление обаче, днес хората не усещат хармонията по между си. Любовта и щастието някак си се изплъзват като положителни усещания. Превърнали сме се в консуматорско поколение, което ограничава мисленето до толкова, до колкото да задоволим егоистичната си същност. Живеем в отношения по между си  „аз на теб, ти на мен”.  За това, че хората като цяло, а  и всеки един поотделно е достигнал до такова ниво на развитие, в което вижда, че се намира в  задънена улица. Знаете, че когато се движим по пътя, има такива знаци, които показват, че пътя пред нас е без изход! Изпитвали сме такива състояния, нали? Не знаем на къде да вървим… Въртим се в безпомощност, защото чувстваме, че напред няма изход, а назад не можем да се върнем. Предполагам, че почти всеки е достигал до такова крайно състояние по различни поводи и причини.  Въртим се като в клетка и ни се ще  да избягаме, и да се скрием, „вдън гори Телилейски”. Стига се дори до отчаяние. Други пък, изпадайки в такива състояния,  се отдават на забавление на принципа „яж, пий и си носи новите дрехи”. Трети тихо и незабелижимо преминават през тези етапи. Различни хора, различни желания, различни мисли, различни усещания – седем милиарда чувствени същества. Така е устроен светът.И въпреки различието ни, ние живеем заедно. За съжаление или не, в исторически порядък от време сме преминали през целия този процес, наречен еволюция, за да достигнем до състояние, в което знакът за „път без изход” все по-отчетливо се откроява. Разбира се, много хора ще възразят на такова заключение, но това чувство на безизходност все повече се усеща в нас. Всички виждаме  какво се случва в политиката, в науката, в живота ни като хора. Живеем в почти толкова несигурен свят, както и в началото на развитието ни, като ”Homo sapiens”.  Станахме по-богати, по-мобилни, по-взаимосвързани,  по-големи егоисти и всичко по-, по-, по-. Дори живеем в по-голям разкош от царете и благородниците от преди 300-400 години. Но станахме ли по-разумни? Станахме ли по-щастливи, по-радостни и по-обичащи се? Някои ще кажат – да, имаме си всичко. И би трябвало да не сме в „задъненна улица”, а да си продължим живота такъв, какъвто е. Оказва се обаче, че това не е възможно. Парите, техническият прогрес, колите, телефоните, не могат да заменят чувството на безизходност. Да, от материална гледна точка си имаме всичко, или почти всичко. Но защо младите например, не желаят да създават семейства, а голяма част от семействата се разпадат,нараства наркоманията,  депресиите сред хората се увеличават,  конфликтите, войните също и ред други негативни неща? Нали сме разумни същества, а защо сме достигнали до това състояние? Защо? Учените все повече и повече си задават тези въпроси, но отговор на това ниво на съществуване не може да бъде даден. Но все пак не е възможно да няма изход. При тази перфектно подредена Природа, в която всяка тревичка и бръмбърче си има смисъл, то и това наше усещане сигурно  си има замисъл.

       Да, наистина има, но само трябва да сменим гледната точка, да  погледнем нещата от друг ракурс. Например, да погледнем от ъгъла на това, че  човечеството се явява част от глобалната  Природа. Началната точка на съществуване се явява замисълът  и Големият взрив. А не гледната точка, че сме независими същества, които могат да разрушават и унищожават тази природа според егоистичната си представа за себе си. И какво трябва да направим? Единият път е да продължим да се подчиняваме на егоистичната си същност, а другият – да осъзнаем смисъла на съществуването си.

       И ето тук, не случайно – на базата на противоречието между нарастващото ни его и алтруистичните закони на Природата,  се разкрива науката Кабала. Тя ни показва правилния път, по който следва да вървим, за да излезем от тази кризисна ситуация. И разбира се, че червените конци,  амулетите, картите Таро и други атрибути, приписани неправилно на Кабала,   няма да ни помогнат. Ще ни помогне единствено осъзнаването,  че се намираме в криза и то не каква да е, а криза на взаимоотношенията ни. А науката Кабала ни дава методиката за нашето развитие. Как, използвайки нарасналото ни его, да не достигнем до катастрофа, а да преминем безпроблемно в следващата степен на развитие? Какво означава това? Каква е тази степен? И за какво ми е?

       Разбира се, четейки всичко това, част от нас  ще  се съпротивляват, не вярвайки на всички тези анализи и  заключения, дори ще се надсмиват на това, което е написано.

       Изследвайки обаче неживата, растителната иживотинската природа (с изключениеначовешкотообщество),учените достигат до извода заинтегралност и глобалност.на всичко около нас.На базата на изследванията на науката е установено, чевсичкичастинаприродатаса взаимосвързани помеждуси. Това, коетосеслучва в еднатачастнаВселената, веднагадаваотговор вдругатанейна  част и това се случва веднага, анеследмилионсветлиннигодини. Защото всичко около нас представляваединна, взаимосвързанасистема.В тазисистемасъществува и човешкотообщество, коетосе е развивалосамостоятелно, поднатискана егоизма.Именноподдействиетонасвояегоизъмсмесъздалиобществени, семейни, работни, правителствени, социални и другиотношения.

Тук може да се каже, че  Вселената е многопластова,  а ние на този етап усещаме само най-ниския материален/егоистичен пласт/. Ние живеем в него или поне такова усещане имаме. И точно сега, в крайната точка на егоистичното ни развитие, си задаваме въпроси за смисъла на съществуването ни. За това, какво  предстои в близко и далечно бъдеще. И понеже този отговор не може да ни бъде даден от нашата егоистична същност,  стоим на пътя със знак „Път без изход” и незнаем как да го преминем. Точно в този момент ние откриваме, че има такава наука, която обяснява как да преодолеем безболезнено  тези състояния. Защото, чрез това усещане Природата ни движи към следващия етап на развитие, въпреки съпротивата на егоизма ни. А този етап и това ниво  е описано от кабалистите, а ние – искаме или не, ще го достигнем. Единственото условие е да се повдигнем над егоистичната ни същност и вътре в себе си да осъзнаем, че живеем в интегрален свят, в който всеки зависи от всеки. И тогава ще усетим, че „път без  изход” има само в нашите егоистични усещания.

  Георги ГРАДИНАРОВ

 

 

 

 

 

 

Коментирай