Всeки от нас е чувствал силата и невинността на детските очи, на детската прегръдка, които с такава преданост и любов ни обгръщат, че ти усещаш силна отговорност – като родител и като  възрастен човек, към това малко невинно създание. Готов си да направиш всичко за него, за да се почувства то щастливо и сигурно с теб. Готов си да изпълниш всичките му желания, включваш се в  игрите му, задоволяваш прищевките му, смеете се заедно  и от това се чувстваш щастлив, че си му изпълнил желанията и си му задоволил любопитството. А когато се разхождаш с него и си го хванал за ръка, то подскача около теб – с радост, че се намира в сигурните ръце на по-възрастния човек –  на бащата. И ти бдиш над него – да не падне, да не се нарани, като майка орлица, защитаваща своята рожба. И това са такива хубави усещания, които трудно могат да се опишат с думи. Представяте ли си обаче, как се е чувствало 5-годишното момченце от Габрово, което вероятно е било   на  върха на спокойствието и щастието си преди бащините  ръце да го изхвърлят през моста, като  непотребна вещ. Представяте ли си какво недоумение и ужас е изпитвало това малко невинно създание, летейки за няколко секунди към бездната. Към смъртта. Ужас!

Сигурен съм, че всички са потресени! Всички сме ужасени от подобни действия. И си задаваме въпроси, на  които нямаме нормален адекватен отговор. Ние сме разумни същества, а тук няма разумно действие. Дори животните не биха извършили подобни действие със своето потомство. А защо хората го правят? Защо? За да отмъстим на някого ли,  или пък да бъдем забелязани от обществото? Как може да посегнеш на живота и здравето на собственото си дете, на едно дете, просто ей така. Тези действия наистина будят у всеки недоумение и ярост. Разбира се, сега психолози, психиатри, юристи „компетентно” ще проучват ситуацията, семейството, миналото на този баща и всички действия,  довели до това ужасно нещо. Едва ли обаче ще се стигне до корена на проблема. А той не е само в този баща и родител, в това семейство, а във всички нас, като общество и държава. И защо това се случва? Защото в цялото ни забързано ежедневие изпуснахме да възпитаме цяло едно поколение на любов и уважение. И точно това поколение днес ражда и възпитава деца. А как да стане това от млади родители, които нямат пример на поведение и подражание,  което единствено може да се получи в здраво семейството и в правилно обкръжение. За съжаление, ние като хора имаме твърде тесен кръгозор за това, което се случва с нас. Оценяваме нещата само от днешната случка и някак си пренебрегваме причините в дългосрочен план. Като човек, който през периода на раждането на днешните млади родители се е занимавал с проблемни деца, мога да кажа, че и тогава, и сега, на въпроса с възпитанието на децата се отделяше и отделя най-малко внимание. И днес, изучавайки науката Кабала, разбирам, че процесът с възпитанието е най-важния. Как да възпитаме тези малки създания на любов, на състрадание и взаимопомощ така, че утре, когато станат родители, те да са пример за поведение. Как да създадем такава среда, такова обкръжение,  в която децата да се чувстват обгрижвани и да се учат как да живеят заедно и да имат добри взаимоотношения по между си.

Добрите взаимоотношения вътре в семейството и в обкръжението са гаранция, да не се страхуваме от бедността, самотата, страданието, гордостта и други проблеми, присъщи на човешката природа. Науката Кабала ни казва, че това не е нещо необичайно, а задължително условие за развитие над егоистичната ни същност. Или казано с обикновени думи, доброто обкръжение е гаранция за нашето спокойно развитие.

Правилното обкръжение би позволило на човек да се отвори и да възприема, да усвоява нещата по-добре. За разлика от това – да се  чувства в постоянна  отбранителна позиция във враждебна среда. Ние, възрастните, дори не разбираме, какво означава да бъдеш в добро обкръжение. Това е точно, както новороденото бебе в ръцете на майка си чувства само нейната прегръдка. Това усещане му дава спокойствие и сила да се развива. Именно липсата на добро обкръжение създава усещането, че сме  изправени пред глобална криза. Криза на взаимоотношенията – както вътре в семейството, така и в обществото. Каква е разликата да се намираш във враждебна среда, в която като малко животинче всеки момент очакваш някой да те  нападне или да те срита. Или пък да се намираш в спокойна обстановка, в която всеки иска да ти помогне и да те обгърне  с любов? Огромна! Родителите и средата те възпитават и  формират. Утре, когато станеш и ти родител, ще търсиш такова обкръжение и такава среда  за себе си и за децата си. Някой ще каже, лесно е от страни да се философства и да се дават съвети, но как на практика да го постигнем?

Науката Кабала ни обяснява как можем да използваме този кризисен период на взаимоотношения, в който се намираме, в положителна насока. Защото кризата, от една страна, може да бъде катастрофална, а от друга –  прераждаща. Думата „криза“ произлиза от гръцки и по своята етимология означа ново начало или възможност. Но ние я тълкуваме неправилно. Въпросът е  да осъзнаем, че се намираме в криза.  А криза има и тя  се изостря, семействата се разпадат, родителите и децата страдат, обществото страда, процъфтява наркоманията. Депресията става най-разпространеното заболяване. А къде тук е радостта? Къде е спокойствието и  доброто настроение? Къде е стремежът към щастие? За трагичния и безумен случай на хвърленото дете, ситуация е ясна. Бащата ще го разхождаме по съдилища, затвори, психиатрични заведения и къде ли още не. Има вероятност дори да го осъдят. Постепенно ще  забравим за случая. Както е казал народът: „Всяко чудо за три дни”. После ще има малко затишие и хоп, още един подобен случай. По-трагичен и по-разтърсващ. И всичко отново и отново ще се повтаря! Някак си даже свикваме с такива случаи и постепенно ставаме безразлични. Всеки път цъкаме с език, за да покажем пред съвестта си съпричастност, уж някакво състрадание и толкова. А имаме ли сили и възможности  да излезем от това състояние, което наричаме криза на взаимоотношенията, криза на взаимовръзките, криза в семейството, криза в обществото.

Много хора си задават вероятно въпроса – какво е необходимо да се направи и какво следва? Това, което се случва с всеки един от нас и с цялото общество, естествен процес на развитие ли е и до къде ще ни доведе? Необходими ли са някакви промени, или ще продължаваме да възприемаме света, ограничен от „физиката” на егоизма ни?

Науката Кабала ни разкрива, че  ние не се развиваме просто така – хаотично. Нас ни води Природата. Всичко е естествено. В Природата няма случайности. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя. За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И ако продължаваме да живеем с това усещане, ще останем “динозаври”, които изхвърлят  децата си като непотребна вещ. Така, че е по-добре, да спрем да подценяваме силата на интегралната ни същност и да излезем от егоистичната си представа за света. А за да се случи това, не се нуждаем от супер компютри, роботи или супер техника, а е достатъчно да препрограмираме себе си. Науката Кабала ни дава методиката за това – как да работим над егоцентричната си природа така, че да бъдем в полза на децата си и на цялото общество.

Георги ГРАДИНАРОВ

Коментирай