Това било амфибия… на плаж Камчия. Много абсурдно изглежда и много ми хареса. Малко си приличаме – хем е много работи, хем е… нищо конкретно… То и аз така…
Има и красиво има „Амфибия”. Нищо, че сега има надпис: „Амфибията е в ремонт. Качването нежелателно!” Забележете – „нежелателно”, не забранено, само нежелателно. Дали да не си сложа и аз такъв надпис… и без това ме чака перманентен ремонт, а и поне ще съм предупредила хората… колко съм нежелателна…

Тя има мачти за платна, двигател и колела с вериги… Представям си я как минава с веригите си по пясъка, надула платна /представям си я и как минава през гората, но за това няма да ви разказвам, че имам проблем с платната и клоните на дърветата…/ И петолъчките ми харесват. И по това си приличаме – деца сме на едно и също време.

Приличаме се по предназначение и по вид – леко очукани и на места ръждясали. И тя – като мен, шанс за втора младост няма, но пък сигурна съм, можем да разкажем много. Тя как смело е порила вълните и сушата, аз – как /не много смело/ съм се справяла с живота. Почти мога да я чуя как разказва… И толкова много ми харесва… Представям си морето, вълните, бурите и хората…
Вече е в ремонт /според мен безкраен/, но все така гордо стои и устоява. Носи спомена за миналото и не се страхува от бъдещето, защото вече знае, че може да се справи и с двете.
Дано и по това да си приличаме!

Диана СТЕФАНОВА

Коментирай