Изборите минаха. Всички са на аванта.
Бойко натри носа на Станишев – шефът на европейските социалисти го биха в собствената му страна. Но той едва ли страда много – мазохистичната му отдаденост на Бойко е известна от години.
Станишев пък натри носа на Корнелия – нищо, че уреди за пореден път една трайна криза за БСП, той е специален в това отношение, той е погребалният агент на тази партия.
Първанов натри собствения си нос, понеже дори Иванчева го изпревари.
И Цветанов натри носа на БСП – като ги зомбира с проклетия си асансьор и те се втренчиха само в него. Но няма пълно щастие: Бойко пък си взе от него партията, която му бе дал назаем, поне засега.
Каракачанов пък настъпи поясите на останалите патриоти и ги остави със свлечени потури.
Дори Портних – това е кметът на Варна – е на аванта: в суматохата забравиха /засега/ дивотията с прословутото „кръгово“.
Ами Народът – какво за него? И той е на аванта: за пореден път се убеди, че нищо добро не го чака.
БСП докрай помпаше собствените си фантазии и смяташе, че те ще бъдат убедителни и за публиката: Бойко си отива, ГЕРБ се измита, иде края на диктатурата. Само че, Народът има далеч по-здрав разсъдък от партийните квачки, затова не си загуби времето да ходи напразно до урните. Заблудата, че нещо може да се промени точно с тия избори, е изцяло за сметка на БСП – на нейната еуфорична и дори леко налудна нагласа.
Отгоре на всичко, Бойко им каза направо, че няма никакво намерение да си ходи заради някакви евроизбори. Но се направиха, че не са го чули.
А пък фамозното „кръгово“ нещо във Варна пак щеше да се свлече – с или без евроизбори. Това гледайте. Ако теглим една линия, която да го свързва някак с Европа, ще стане ясно, че тя изобщо не се интересува от начина, по който се строи у нас, дори и с нейни пари – да не говорим за това как се управлява държавата. Защо очаквате евроизборите да променят това?
В изборната нощ току използваха думата „катарзис“: далаверата с апартаментите довела ГЕРБ до катарзис. По начало тази дума трябва да се забрани в българската политика. Има ли толкова чувствителен властник, който да изпита подобно потресение? Издирването му ще отнеме повече време от търсенето на убиеца от Костенец.
Най-неприятната вест от тези избори за Бойко е вече тоталнатазависимост на ГЕРБ от него самия. Ако го няма, хората му ще бъдат ответи като глухарчета, далеч по-драматично от БСП. Представете си само, че изборната кампания я прави Габриел – е, ще бъде знаменита гледка.
БСП се захласна по апартаментите и забрави всичко друго. Но не забрави канибалската си същност: там тръгнаха към изборите, впили зъби един в друг.Горкият им електорат: трябва да му връчат колективно званието „Герой на България“. Станишев доразби БСП. И Първанов участва в заверата – двамата със Станишев станаха патерици на Бойко. Може и да им е приятно.
Зашеметяващата изборна пасивност е знак, че българите не се припознават като част от Европа. Обикновените хора са уплашени от собствената си Съдба, но не проумяват, как тя може да бъде променена от Европа. Превърнали сме се в държава на угнетените бедняци, които Смъртта прибира най-рано – но никой не посмя да говори за тия неща и как Европа ще ни помогне да ги преодолеем. Не се осмелиха чак толкова да лъжат. А и Европа очевидно няма очи за същинските ни беди.
Някои коментатори бяха пределно жалки в желанието си да се харесат на Победителя: апартаментгейт не повлиял на гласоподавателите от ГЕРБ. Не ги изкарвайте чак такива тепегьози. Голямата баданарка, която теглиха на Бойко, беше, че той взел кампанията на „ръчно управление“, понеже бил „притиснат до стената“. Обаче активността му преди изборите не беше над обичайната – а с нея отдавна сме свикнали. По-скоро провинциалните му феодали се уплашиха да не ги застигне съдбата на Цветанов, тяхното божество за лично ползване. И сигурно здраво са се разшетали.
А ако Бойко наистина е бил притиснат до стената, следващият път дали тя ще издържи?
И той използва асансьора на Цветанов – за да наложи образа си на Чистач. Засега обаче на дребни подопечни риби.
Но това са подробности от пейзажа. Едрият извод е друг: българите пет пари не дават за Европа, грамадното болшинство от тях не я усещат, тя не е при тях. Охранените бузи от телевизиите си затварят очите за това.
Ако някой баба успее да спести някак три лева, за да си купи парче немски салам – а той се окаже, че е фалшив – тя какво ще разбере от Европа? Направо й казват, че е като Пенка/кравата, дори е по-зле от нея. Все пак, за Пенка се застъпи половин Европа.
Властта обаче изчислява Европа с друго сметало: направихме толкова магистрали, толкова стадиони и пр. Да де, обаче петдесетината баби от някое умряло село, където е построен стадион за пет милиона лева, усещат, че Европа, всъщност, се подиграва с тях. И това няма да се промени.
Липсва истинското ни приближение с Европа.
Специалният номер на ББ беше прост и ефикасен: изтегли битката към себе си, превърна я в лична битка. Заигра ролята на Героя, от който всички се плашат. Този номер не успяха да схванат в БСП.
Това ме подсети за един анекдот. Нашенец, след дни изнурително влачене из пустинята, стигнал най-сетне до един оазис – зеленина, хлад, изобилна вода. И, о, ужас, един змей внимателно го гледал и изпускал от време на време по едно малко огънче от ноздрите си.
“Е, няма как – рекъл си човечецът, – трябва поне да опитам!”
Грабнал един прът и започнал. Млатили се доста време, накрая в една от паузите змеят попитал: “Какво искаш, бре, за какво е всичко това?”
“Искам да пийна водица” – отронил нашенецът.
“Ами пий, бе, кой ти пречи, защо се биеш” – рекъл змеят.
Сами разпределете ролите на Змея и Нашенеца.
Габриел амнистира асансьора: българите не вярвали на лъжи. Не се сети да каже, че българите вярват на ББ. Той пък трябва спешно да издаде таен указ да не го наричат „нашият лидер“ – така наричаха албанския диктатор Енвер Ходжа.
Кадърът на нощта: Каракачанов не знае, че камерите са включени – и с страстно увлечение барабани по масата с пръсти. Не беше химна на Европа – но увлечението му си го биваше.
В изборната нощ най-втръсналият въпрос беше: кой ще понесе отговорността в БСП? Че за какво – там очакват да бъдат наградени от ББ.
Чакат и друго: той да се самоубие – малка храброст ли е това?
Да се опитаме да надникнем в главата на един обикновен българин. Добре де, защо да гласувам – казва си той, – какво ще промени това, освен, че ще осигури на 17 души едно безметежно препитание в Брюксел.
Какво могат да променят те в навалицата от 750 евродепутати – от сутрин до вечер хорово да декламират, пак никой няма да им обърне внимание. Как ще приближат Европа към мен – продължава да се пита човечецът – ако аз съм един от онези 1 милион и 650 хиляди души, които по чудо оцеляват под границата на бедността? Или един от ония 72% работещи, които не могат за задоволяват нуждите си?
Това е един театър, в който атовете се ритат, а магаретата/нашите одобрително реват – какво променя това в живота ми?
Парите пък, които идват насам – при кого отиват? Нека най-после да извадят сметалото и да кажат колко милиарда са отишли при латифундистите или при едрите строители – и колко са отишли при дребните хорица, при Мравуняка. Такова сметало няма.
Всъщност, ако сме толкова благодарни/задължени на Европа, защо здравеопазването ни, примерно, е в кома? Все събираме пари за кувьози – не може ли най-сетне Европа да създаде един гигантски кувьоз, в който да наглежда клета България?
Бойко, неизвестно защо, говореше за някакъв „нов Костинброд“.
Така и не стана ясно, какъв е замисълът му: дали се опасяваше от някакво разкритие на опонентите си, той самият ли беше намислил нещо или просто разсейваше публиката.
Каквото и да е имал предвид – Костинброд се случи във Варна и беше организирано от неговия кмет Портних. Историята с „кръговото“, което не е кръгово, може да изглежда дреболия, но не е. Тя отново ни убеждава, че във всичко у нас е заложено някаква Свлачище. И задължително – една тлъста порция безсрамие.
Виж ни, Европа: „кръгово“ за стотина милиона, свлачище върху него, предизвикано от незаконна циганска къща – остава само да развеят над нея знамето на ЕС. И да намерят място, където да изпишат народната мъдрост: Ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш.
Тия хора няма да се променят, не е възможно: удавиха 13 души в Аспарухово, пак заради цинично безволие, и накрая ги оправдаха.
На такава държава не й трябват евроизбори – освен, за да си начешат някои крастата.
Дано обикновеният българинът не е се е примирил вече с подобни дивотии – дано те не са го прекършили окончателно.
Тогава превръщането на България в едно дефектно кръгово ще е неизбежно…
Кеворк КЕВОРКЯН
https://www.kevorkkevorkian.com/

 

Коментирай